Притча: почитайте родителите си, защото един ден вие ще сте на тяхното място

Един фермер толкова много остарял, че вече не можел да обработва нивите си. Затова той решил да прекарва дните си, седейки и размишлявайки на верандата на къщата си. Неговият син, който продължавал да обработва земите им, поглеждал към баща си от време на време и се ядосвал.

"От него вече няма никаква полза – мислел си младият мъж – той вече нищо не прави!"

Един ден синът толкова много се издразнил от поведението на възрастния си баща, че решил да направи дървен ковчег. След като приключил с направата, младият мъж пренесъл ковчега до верандата и казал на баща си да влезе в него.

Без да каже нищо, възрастният фермер влязъл спокойно в дървения сандък. След като затворил капака, синът започнал да тегли ковчега, докато не стигнал до много стръмна скала.

Когато наближил края на урвата, синът чул леко почукване, което идвало от вътрешността на ковчега. Младият мъж отворил капака, а баща му продължавал да лежи спокойно вътре. Тогава възрастният фермер погледнал към сина си и му продумал:

"Знам, че ще ме хвърлиш в урвата, но преди да го направиш, може ли да предложа нещо?"

"Добре, кажи ми" – отвърнал синът.

"Хвърли ме в урвата, но поне запази този хубав дървен ковчег. Децата ти сигурно ще го използват след време."

***

Уважение, грижа и любов – от това имат нужда нашите родители, които са жертвали толкова време, усилия и пари, за да ни предоставят възможно най-добрия живот. Ние, техните деца, никога не трябва да забравяме тази саможертва, защото без нея нашите успехи и щастие нямаше да съществуват.

Дали ще ни поднесат обич или дървен ковчег, зависи единствено и само от нас.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theunboundedspirit.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

• Притча: вие сте господар на собствената си съдба
• Притча за гнева и белезите, които оставя в сърцата ни
• Притча за съдбата: Защо ни се случват лоши неща
• Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред