Психологически ефект от информационната война и фалшивите новини

Информационната война и фалшивите новини не са нещо ново за нас. Новото е безкрайният новинарски цикъл и достъпът, който имаме до него.

„Всяка война е измама“, заявява древният военен стратег на Китай Сун Цу в книгата „Изкуството на войната“. Лъжата датира дори много по-отдавна, от времето на Адам и Ева вероятно. Така че дезинформацията не е явление, което се е породило през последните години. Различното е, че сме свидетели на 24-часов цикъл от фалшиви новини, до който ние имаме постоянен достъп.

Голяма част от живота ни тече онлайн. Много хора вече смятат, че дезинформацията се използва все по-умело и по-често като оръжие за убеждаване и оказване на влияние. Имаме достъп до новини повече от всякога. Те достигат до нас изключително лесно, при това денонощно, благодарение на смартфона, таблета, лаптопа, смартчасовника и т.н.

Информационната война съществува, откакто съществува войната въобще. Тя дори застига Джордж Вашингтон посмъртно. Три дни след началото на Гражданската война през 1861 година в един от вестниците е публикувана новина, която разбунва духовете на обществото. Тялото на Джордж Вашингтон е ексхумирано, за да бъде погребано в планините на Вирджиния. Предвид напрегнатата политическа обстановка, тази новина довежда до бум в продажбите на вестници и още по-сериозно обостряне на отношенията между Севера и Юга.

Променящата се истина: Хлъзгавия склон на социалните медии

Фалшивите новини сякаш изригват с нарастващата популярност на социалните медии. Традиционният новинарски модел, където ограничен брой хора, обучени от опитни журналисти, вземат интервюта от достоверни източници и задължително проверяват информацията преди да я публикуват, вече залязва. Той отстъпва място на съвременната медийна среда. Днес е толкова лесно да се разпространят конспиративни теории или слухове, без значение дали информацията е противоречива. Често ни заливат парадоксални послания и в един момент се оказва по-лесно да повярваме на опростената измислица, отколкото да открием истината.

Разпространяването на фалшиви послания, които да повлияят на вярванията и поведението на хората, като например, че глобалното затопляне е измислица, въпреки научните доказателства за обратното, означава, че сме силно уязвими на манипулация.
Узи Шая, бивш израелски разузнавач заявява: „Социалните медии ни позволяват да достигаме виртуално до всеки човек и да си играем със съзнанието му. Можем да правим, каквото искаме. И да бъдем, които си поискаме“. С навлизането на Интернет ни се предостави цял арсенал от оръжия за манипулация – онлайн хакване, фалшиви самоличности, ботове, уебсайтове с подправено съдържание, текстове за фалшиви новини.

Играта се състои в това да окажеш влияние, а средството да спечелиш тази игра е информационната война. Способността да посеем семенцето на дадена идея в съзнанието на хората, да ги накараме да се замислят и да опитаме да променим мисленето им е еквивалент на власт. За съжаление, контролните органи не успяват да се движат с темпото на развитие на технологиите, а резултатът е в нагласата, отворена за всякакъв тип информация.

Тези начини на убеждаване се превърнаха в огромна, печеливша бизнес ниша.

Психологически ефект

Василис Позиос (Vasilis K. Pozios), съдебен психиатър и консултант по въпросите за въздействието на медиите върху психичното здраве, описва по следния начин връзката между тях: „Целта на „фалшивите или подвеждащи новини“ е да манипулират общественото мнение. Те трябва да провокират емоционална реакция у читателя/ зрителя, която обаче понякога може да доведе до превъзбуда – гняв, подозрение, тревожност и дори депресия. Изследване, проведено от Американската психологична асоциация (АПА), разкрива, че нивата на тревожност в хората са се увеличили многократно през последните години.“

Д-р Позиос споделя още, че разкриването или възприемането на дадена новина като фалшива също предизвиква чувства като гняв и фрустрация, особено ако читателят/зрителят се чувства безпомощен срещу опитите да бъде манипулирана гледната му точка.

Какво се случва, когато се сблъскаме с фалшива новина?

Вероятно използваме „емоционалния си ум“, вместо „рационалния“. В такива случаи може да ни помогне да разберем точно кой тип медии отключват емоционалното мислене в нас и как да преминем на рационално. Д-р Позиос препоръчва да анализираме цялата информация, която е достигнала до нас, дори да е от „надеждни“ източници. Според него ще ни е необходимо време, докато се научим да го правим. Колко бързо ще успеем зависи от индивидуалната податливост на всеки от нас. Ако си създадем навик да използваме тази стратегия, ще можем да се предпазим от промени в настроенията и от нежелани емоционални реакции.

Съвети от експерти как да се преборим с фалшивите новини

Реалността е въпрос на възприятия и информацията е тази, която я оформя. Когато опитваме да променим реалността, винаги се чувстваме несигурни. Опитите могат да имат сериозни последици върху психичното ни здраве, да породят тревожност и т.н. Светът, в който живеем, е изграден от тесни връзки. Твърде лесно можем да преминем в състояние на нестабилност, дори хаос. Добрата (при това не фалшива!) новина е, че има няколко стъпки, които биха могли да ни предпазят от негативното влияние на фалшивите новини.

Не вярвайте на всичко, което четете

„Мъдростта се ражда със съмнението; съмнявайки се, ние задаваме въпроси, а като задаваме въпроси, е напълно възможно да се натъкнем на истината.“ Мъдрите думи на средновековния френски философ Пиер Абелар са актуални и днес. Хубаво е сами да проверяваме фактите, които имаме на разположение. За целта могат да ни помогнат някои лесни съвета:

• да проверяваме датата на публикуване на материала;
• да проверяваме източника на информация;
• да обръщаме внимание на информацията в URL адреса;

Потърсете потвърждение на информацията

Да, отнема време. Има обаче органи, които се занимават точно с това. Можем да се обърнем и към институцията, чиято сфера засяга новината.

Анализирайте убежденията си

Според д-р Позиос ние сме склонни да повярваме на истории, които са в подкрепа на нашите вярвания, както и да отхвърлим такива, които им противоречат. „Като хора ние лесно приемаме информация, в която вече вярваме, и обратно“. Важно е да сме запознати с този факт, защото това ще ни помогне да разберем как социалните медии допринасят за затвърждаването и разпространяването на конкретно послание. Така че следващия път, когато стоим слисани пред току-що прочетена новина, е добре да си дадем малко време и да поразмишляваме върху нея.

Съхранете чувството си за хумор

Една от най-ефективните защитни стратегии е чувството за хумор. Смехът е безплатно лекарство, затова си осигурете доза от него.

Канализирайте силните емоции

Стресът може да ни послужи за по-практични цели. Можем да го използваме, за да участваме в протестни шествия, да организираме петиция или да се включим като доброволци в кауза, която защитаваме. Или просто може да отидем да довършим част от работата си в офиса. 

Ерата на фалшивите новини не отминава. Ние обаче имаме силата да се адаптираме. Ако социалните медии ни причиняват стрес, можем просто да се откъснем от тях. Ако потокът от новини е постоянен и смущаващ, може да го спрем. Възможно е един ден именно технологиите, които са породили този проблем, да ни помогнат да го решим. Ще продължим да следим.