Епистемично изтощение – умора от безкрайния поток от новини

Непрекъснатият поток от информация може да ни изтощи до краен предел. Философът Марк Сата от държавния университет „Wayne“, който изучава практиките при споделяне на познание, определя състоянието като епистемично изтощение (умствена умора). Няма значение какъв е характерът на новината – публикация на приятел във Фейсбук или обаждане от близък, който желае да обсъждаме политически проблеми. Настъпва момент, когато човек се чувства пренаситен и няма енергия да обработва повече информация.

Терминът "epistemic" има гръцки произход и често се превежда като „свързан със знанието“. Оттам и епистемично изтощение се асоциира с умората при получаване на твърде много знания/ информация.

Не самото знание изморява хората, по-скоро процесът на полагане на усилия да го получат или споделят при извънредни обстоятелства.

Основни източници на епистемично изтощение (умствена умора)

1. Несигурност

За много хора годината беше изпълнена с несигурност. Коронавирусната пандемия хвърли сянка върху най-добрите практики, които смятахме, че сме усвоили, но и върху бъдещето ни.

Усещането за несигурност повишава нивата на стрес. Хората са склонни да предпочетат планираното и предвидимото. Още през далечния 17-и век френският философ Рене Декарт е открил доказателства за това. През 20-и век австрийският философ Лудвиг Витгенщайн също признава значимата роля на сигурността в живота на човека.

Достъпът до информация е свободен и лесно осъществим. За секунди можем да влезем в социалните медии, надявайки се да намерим отговори на своите въпроси. Накрая обаче въпросителните стават повече от отговорите.

2. Поляризация

Много писатели засягат темата за негативните ефекти от поляризацията и как тя уврежда демокрацията. Не се обръща достатъчно внимание на друг аспект, а именно как тя влияе на способността ни да получаваме и споделяме знания.

Философът Кевин Валие твърди, че съществува причинно-следствена връзка между поляризацията и недоверието. С други думи те се подхранват взаимно. Затвореният кръг може да ни направи недоверчиви и колебливи на какво да вярваме и на кого да се доверим. Поляризацията може да доведе до дълги словоизлияния, защото проучванията сочат, че тогава хората спират да разчитат на разума си и по-трудно постигат съгласие един с друг.

За онези, които обикновено приемат сериозно възгледите на останалите, тежестта нараства, тъй като те полагат по-големи когнитивни усилия. Когато темата е спорна или деликатна, се увеличават стресът и емоционалното натоварване.

3. Фалшиви новини

Невярната информация се разпространява със скоростта на светлината. Тя не касае само политиката, а и всички други сфери на живота ни.

Като допълнение, хората са атакувани от постоянните реклами и подвеждащи послания на частни компании, което философите Кейлин О’Конър и Джеймс Оуен Уедърол определят като „индустриална пропаганда.“ През настоящата 2020 г. се наложи да филтрираме и информацията, свързана с COVID-19, която целеше да всее паника и страх.

Великият шахматист Гари Каспаров казва: „Целта на съвременната пропаганда не е само да прокара път за осъществяване на нечий план или идея. Целта е да се потисне критичното мислене и да се унищожи истината.“

Подвеждащата информация е изтощителна по своята същност. Така например изключително популярно видео представя в бърза последователност кадри, в които се изтъкват неверни твърдения, свързани с COVID-19. Затрупването с много аргументи, макар и непотвърдени, е тактика, създадена от Дуейн Гиш, който така е оборвал опонентите си по време на дебати. Хората, които я използват, разчитат на физическата невъзможност на отсрещната страна да обмисли и прецени дали чутото е достоверно, или не. Подобни видеа затрудняват изключително много работата на експертите, които се занимават с проверка на факти, именно поради големия обем подадена информация.

Как да се справим с потока от информация, който ни залива?

Нормално е човек да се чувства умствено уморен, ако около него витае несигурност и му се представят факти, чиято достоверност не е доказана.

Има няколко начина да запазим здравия си разум и да предотвратим пренасищане и изтощение:

По-малко новини

Американската психологическа асоциация препоръчва да ограничим източниците на нова информация и да се фокусираме върху онова, което можем да контролираме.

Медитация и осъзнатост

Друг начин е като се научим да живее с определено ниво на несигурност, без да се чувстваме потиснати и напрегнати. Можем да го постигнем с помощта на медитация или практикуване на осъзнатост.

Разбиране на чуждата гледна точка, а не победа на всяка цена

Философът Майкъл Ханън смята, че ако опитаме да разберем гледната точка на другия, вместо да извоюваме победа на всяка цена, по-лесно бихме се справили в ситуация, когато имаме противоположно мнение по даден въпрос.

Споделяне на проверена информация

Ограничаването на разпространението на невярна информация може да се случи само, ако първо проверяваме достоверността на фактите. Добре би било да си изберем няколко източника, които са известни с етичния си кодекс и високите стандарти при проверка на фактите.

Несъвършенството е навсякъде около нас

Посочените по-горе инструменти не са общовалидни и имат своите ограничения. Един от уроците, на които може да ни научи така нареченото епистемично изтощение, е да живеем добре, въпреки дребните несъвършенства. Нито един човек не би могъл да прегледа всички водещи заглавия в медиите, да коригира целия поток от подвеждаща информация и да натрупа неограничен обем от знания. Ако се стреми към това, той е обречен на постоянно изтощение.