Разпознаването на вашия нагон към смъртта може да бъде вашето спасение

Съществуват множество теории за корените на депресията. Тази за "нагона към смъртта" на Фройд е една от значимите. Най-популярната теория, обясняваща депресията, произхожда от невронауката. Тя включва моноаминовите невротрансмитери в мозъка (допамин, серотонин и норепинефрин) и начина, по който тяхната активност повлиява настроението ни. Невролозите са наясно, че става дума за реципрочна връзка: По-ниските нива на тези невротрансмитери правят индивида по-малко щастлив или потиснат. Липсата на моноаминова активност се отразява негативно върху мисленето. И обратно, мисленето може да понижи нивото на моноамините, което също може да доведе до депресия. Мисленето, произхождащо от нагона на смъртта, може да допринесе за депресията.

Фройд твърди, че човешките същества притежават нагон към живота и нагон към смъртта. Теорията му се основава на тези два нагона (секс и агресия), доминиращи в нашия живот. Стремежът към агресия е външно проявление на нагона към смъртта. Той се стреми към унищожение, връщане на живота в неорганично състояние. В някои случаи този агресивен нагон е насочен навътре, което води до самоубийство.

В много страни по време на война процентът на самоубийствата спада. В други, когато нивата на убийства са ниски, процентът на самоубийствата се повишава и обратно. Интерпретацията на тези данни се свързва с вродения стремеж, който цели баланс в разрушителните сили (Comer, 2011).

Фройд вярва, че повечето хора насочват нагонът към смъртта навън. Някои обаче го насочват към себе си. Депресията често се описва като "гняв, обърнат навътре." Мнозина със самоубийствена идеация правят пренебрежителни и агресивни изказвания по свой адрес. Това се отнася и до теорията на Фройд; някои хора притежават подтик към самоунищожение.

В своя пост, „Вътрешният глас, който довежда до самоубийство“, Лиза Файърстоун обсъжда по какъв начин критичният вътрешен глас убеждава хората „по-добре да сложат край на живота си, отколкото да намерят алтернативно решение на страданието, което изпитват“. Този вътрешен глас може да произхожда от нагона към смъртта.

Тази теория може да бъде приложена още към самосаботиращото поведение, характерно за болните от депресия. Някои хора с депресия „се прострелват в крака“, след което се самоунижават. За някои това може да е позитивно веднъж изправили се срещу самите себе си, те се мобилизират за предизвикателството. Други, за съжаление, изпадат в пълно отчаяние. Тогава самосаботажът води до депресия.

В източната философия има индикация, че егоцентричните действия могат да бъдат форма на самоунищожение. Колцина се изолират от другите чрез своя егоизъм? Колко от тях се оказват сами и без подкрепа, когато имат нужда от това? Егоизмът, който води до изолация, може да бъде определен като част от нагона към смъртта.

Будизмът твърди, че именно последният води до разединение и нещастие. Духовните и религиозни учения твърдят, че безкористните действия водят до щастие. Далай Лама пита: "Трябва ли да използвам всички останали за постигане на щастие или трябва да помагам на другите да го постигнат?" последвано от: "Ако можете, помогнете на другите. Ако не можете, поне не им вредете." Мнозина, които следват тези духовни предписания, са по-щастливи.

Разбирането и оспорването на нагона към смъртта може да помогне на човек да управлява депресията си. За мнозина разбирането, че имаме вроден глас, който се стреми към смърт и унищожение може да помогне да се разграничим и по този начин дистанцираме от тези мисли. Дистанцирането от мислите ни помага да ги отречем и отслабва въздействието им. Вие не сте вашите мисли. Веднъж, когато тези мисли са разпознати, те могат да бъдат предизвикани, омаловажени и пренебрегнати. На тяхно място могат да се изградят по-здравословни такива. Освен това, ако човек осъзнае, че в крайна сметка егоистичните постъпки допринасят за нещастието му, той може да се изправи срещу желанието да се държи егоистично и да бъде по-грижовен към другите. В резултат на това могат да бъдат изградени по-грижовни, подкрепящи отношения. Ние вече предизвикваме или канализираме останалите си нагони по позитивен начин. Щом разпознаем несъзнаваната сила на нашия нагон към смъртта, можем да направим същото с него.