Рационален или творчески е мозъкът ви

Вие сте рационални, благодарение на силно развитото ляво полукълбо на мозъка? Или пък сте творчески настроени, благодарение на дясното?

Всички знаем, че използваме лявото полукълбо за логическо мислене и дясното за творческо. Също така оформяме нашия собствен имидж около разграничението между логиката на лявата хемисфера и творчеството на дясната. "Просто мисля твърде логично за художествената задача!“, казва инженерът с по-развита лява хемисфера. „Защо трябва всичко да е така стриктно?“, пита артистично настроеният човек, вкаран в калъп.

Популярната психология през годините е наложила митa за ляво-дясното разположение на човешките характеристики в мозъка. Всъщност идеята е също толкова нелепа, колкото и това, че използваме само 10% от мозъка си. Независимо колко дълбоко са вкоренени в колективното съзнание тези елементи на дезинформация, психолозите знаят огромната разлика между „използваме само 10% от мозъка си“ и „съзнателните ни действия са в пряка зависимост от 10% от мозъка ни“.

Колкото и да им се иска на незапознатите да разделят с ясна граница рационалното от творческото мислене, реално няма как това да се случи. По-скоро се оказва, че има значително припокриване между двата начина на мислене. Въпреки че от векове психолозите и философите нищят механизмите на логическото мислене, изследванията върху творческото едва сега започват да набират скорост и може да се каже, че са в начален стадий.

Професионалистите все още не са извели абсолютна (и призната от всички) дефиниция на творческото, но са открили поне две от характеристиките, които са неизменни. А именно продуктът на творческото мислене трябва да е нов (1) и трябва да е полезен (2). Като човек, завършил художествено образование, веднага понечих да възразя, но после си спомних, че изследователите на истинското изкуство доказват по не един начин, че то е полезно.

Проучване се фокусира върху аналогичното мислене, което според учените е процес, изискващ както логически, така и творчески мисловни процеси. Типичният експеримент кара хората да дадат думи-аналогии като тази:

„Пистолетът за куршума е като лъка за ……“

Решаването на аналогия с четири думи включва две стъпки. Първо, трябва да разберете връзката между елемент А и елемент Б. Второ, трябва да помислите коя дума е в подобна връзка с елемент В.

Решаването на аналогията на това повърхностно ниво се счита за логическа задача, без да е необходимо творческо мислене. Всъщност подобни задачи нерядко се използват за стандартизирани тестове за измерване на способностите за разсъждения. Също така може да се твърди, че за аналогичните тестове с четири думи общото знание е важно, колкото и разсъжденията: Оръжията стрелят куршуми. Лъкът стреля със стрели.

Аналогиите могат да осигурят мощна рамка за творческо мислене. Като пример при разглеждане на модела на атома от слънчевата система на Нилс Бор. Образът на електроните, въртящи се около кръга на ядрото (като планети около звезда), се превърна в културна икона в съвременното общество, символизираща силата на науката. Аналогията със сигурност е творческа, свързвайки някои от най-малките обекти във Вселената с някои от най-големите.

Моделът на атома на Бор е хитър творчески аналог, но на логическо ниво той е неправилен. Електроните просто не са в орбита около ядрото по начина, по който планетите се въртят около слънцето. Независимо от това образът, създаден от тази аналогия, помага на физиците да визуализират структурата на атома повече от век.

Докато на изследваните лица е давана задачата с аналогиите, те са наблюдавани с магнитен резонанс. По този начин учените откриват област в мозъка, която е активна, докато решават поставената им задача. Колкото по-трудна е аналогията, толкова по-силна е активността. Конкретно областта, "светваща" докато се занимаваме със задачата, се намира в префронталната кора на мозъка - местенцето, накарало черепа ни да оформи високо, изпъкнало чело, различно от това на предците ни.

Изследователите обаче посочват, че не бива да мислим за лявата префронтална кора на мозъка като за „област за решаване на аналогии“. Общото мнение e, че задачите се решават само и единствено в точно определена част на мозъка, a учените не са големи фенове на това твърдение. Много области на мозъка се включват в когнитивните процеси и решаването на задачи, въпреки че можем да видим фокусни точки при обработката.

В книгата си "Жените, огънят и опасните неща" когнитивният лингвист Джордж Лакоф твърди, че способността ни да мислим се задвижва от метафори, свързващи абстрактните концепции с конкретни обекти и събития. Например ние мислим за промените в температурата - абстрактна идея - от гледна точка на издигане и падане, въпреки че няма реално движение нагоре или надолу.

Точно както метафорите търсят прилики между концепциите, аналогиите търсят прилики между отношенията. По този начин аналогиите превключват мисленето ни на друго ниво, позволяващо да се занимаваме с мисловни процеси, които са едновременно логични и творчески.