Синдромът на най-голямата дъщеря – пример за полово неравенство в семейството

Синдромът на по-голямата дъщеря описва емоционалното бреме, което по-голямата дъщеря в семейството е склонна, или е подтиквана, да поеме още в крехка възраст. Бремето може да се изразява в грижи за по-малкото братче или сестриче, помощ в домакинството, обгрижване на болен родител или подреждане на покупки. Всички тези отговорности тежат наистина много на все още детските й рамене, въпреки че често последиците остават невидими за околните.

Защо това е проблем, ще попита някой. Може би си мислите, че е напълно нормално по-голямото дете в семейството да се държи по-зряло, да помага и да се грижи за по-малките. А и, не са ли момичетата устроени да бъдат любящи и грижовни? Дотолкова сме свикнали с ролевите модели в обществото, че може никога да не осъзнаем колко опасен е всъщност синдромът на по-голямата дъщеря.

>>> "Трябва да мисля за всичко" – невидимият и тежък товар върху плещите на всяка майка

Лични истории в платформата TikTok

В платформата TikTok набира популярност хаштагът #EldestDaughterSyndrome, който обединява всички истории, разказани от подрастващи момичета, принудени съзнателно или пък не, да поемат твърде голяма за тях тежест. Те признават, че вменените им задължения са променили коренно живота им, а в някои случаи дори са навредили на здравето им.

Истината е, че този синдром съществува от векове, в различни части на света. Защо днес той е проблем?

Повече права на работното място, но не и у дома

Безспорно през последните десетилетия жените успяха да си извоюват повече права. Голяма част от тях учат и работят. В същото време обаче продължават да изпълняват ако не всички, то поне всички домакински задължения. Има напредък в борбата за полово равноправие на работното място, но не и у дома. Синдромът на по-голямата дъщеря e красноречив пример за това разминаване.

Изследвания разкриват, че децата помагат сериозно в домакинството, но приносът им често остава незабелязан и недооценен. За съжаление, също както е при възрастните, така и при малчуганите в семейството се забелязва неравномерно разпределение на задачите – момичетата прекарват 40% повече време в изпълнение на домакински задължения, отколкото момчетата. Наложеният патриархален семеен модел внушава, че най-голямата дъщеря е тази, която би трябвало да поеме най-голямото натоварване у дома, в сравнение със своите братя и сестри.

Историите на момичетата, споделени в TikTok, са истории на деца, чието детство е било „откраднато“, на деца, които са страдали, защото всички са очаквали от тях да поемат сериозна част от задълженията на възрастните – феномен, известен като „смяна на ролите родител-дете“.

И така, неусетно, половото неравенство се затвърждава и предава от поколение на поколение.

Теории за синдрома на по-голямата дъщеря

Известни са поне три поведенчески теории, които стоят в основата на синдрома на по-голямата дъщеря. Случва се те да са в симбиоза и да се подсилват взаимно.

Теория за моделиране на ролите

Тя гласи, че най-голямата дъщеря често върви по стъпките на майката и изпълнява половата роля, която е била отредена на нея самата в семейството.

Теория за разпределение на домакинските задължения според пола

В нея основна роля играят родителите, които възлагат на децата си различни задачи в зависимост от тяхната полова принадлежност. Разпределението се основава на погрешното схващане на възрастните, че у дома има задачи, подходящи за момичета, и такива, подходящи за момчета.
Дори и родителите да се опитват да възпитават синовете и дъщерите си в полово равноправие, е възможно най-големите дъщери несъзнателно да поемат някои домакински задължения, които майката извършва – готвене, чистене и пазаруване.

Теория за заместника

Според нея когато работещата майка няма достатъчно време за домакинските си задачи, именно голямата дъщеря е тази, която играе ролята на заместник. Така отново стигаме до основния проблем – прекомерното натоварване на момичето в семейството и пощадяване на по-малкото дете/ деца. В резултат майката успява да постигне известно полово равноправие на работното място, но за сметка на най-голямата дъщеря.

Негативни последици от синдрома върху обществото

Синдромът на по-голямата дъщеря не оставя своя отпечатък единствено в семейството, той задълбочава половото неравенство в световен мащаб.

Много майки от Филипините например емигрират в САЩ, Европа и Близкия Изток, за да работят като домашни прислужници. По този начин облекчават натоварването на жените, които са ги наели, но и принуждават собствените си дъщери да заемат тяхната роля на „сурогатни“ майки в семейството.
Кръгът се затваря. Синдромът се предава от дъщеря на дъщеря, което прави почти невъзможно изкореняването на половото неравноправие.

>>> Теория за половите схеми на Бем: Как средата формира представата за мъжка и женска роля в обществото

Има ли начин да се излекуваме от синдрома на по-голямата дъщеря

„Лечението“ изглежда лесно – всяко семейство трябва да обърне внимание на натоварването върху голямата дъщеря и, ако се окаже, че то е голямо, да преразпредели домакинските задължения поравно между всички.

Много по-трудно обаче е да се приложи на практика. За целта е необходимо бащата и синовете да участват активно в грижата за дома, а обществото да развенчае мита за „мъжка и женска работа“.
Всички ние трябва да осъзнаем и да признаем, че отговорностите, с които често натоварваме най-голямата дъщеря в семейството, са прекалено много, а нейните усилия често остават незабелязани.

През 2023 г. в бюджета на Великобритания са заделени 4 милиарда паунда за ясли и детски градини, което показва колко важни и в същото време трудоемки са грижите за децата. Отглеждането на малко дете в семейството е само едно от задълженията на майката, което понякога бива прехвърлено на по-голямата дъщеря.

За да разрешим даден проблем, е нужно първо да признаем, че той съществува. Ето защо първата стъпка към справянето с половото неравноправие е да преразгледаме начина, по който ние самите разпределяме натоварването у дома, и да направим така, че големите момичета да не се чувстват задължени да вършат домакинските задължения, защото „така е редно“.