Страхът от смъртта през призмата на когнитивно-поведенчески терапевт

Страхът представлява нормална човешка емоция — напълно естествено е да го изпитваме в различни ситуации. Той се превръща в нездравословен, тогава, когато започва да оказва трайно негативно влияние върху ежедневните ни дейности. Промените, които могат да настъпят, са свързани с избягване на определени социални ситуации и дейности, което блокира и ограничава цялостното пълноценно функциониране на личността. Страхът е емоция, която възниква в отговор на заплашителни събития или ситуации, имащи пряко отношение към нашето съществуване или това на наши близки и значими за нас хора. Разбира се, това е естествена реакция на нашия организъм към събития от външния свят, които ни застрашават. Тази реакция ("бий се или бягай") е необходима, тъй като активира тялото ни да отговори адекватно на изискванията на средата, но страхът се превръща в нездравословен, когато премине границата на естествения отговор и започне да се проявява в различни ситуации, които потенциално могат да представляват заплаха за нашето благополучие и съществуване. Много често това се наблюдава при хора с висока здравна тревожност и тревожни разстройства.

В основата на тревожните разстройства се наблюдава страх, свързан със смъртта. Този страх има базова основа и тя се крие в личната и ранна история на човека. Той може да е следствие от преживяна травма или силно травмиращо събитие в живота, свързано с внезапна загуба на значима фигура.

От началото на своето раждане човек има нужда от задоволяването на базови потребности, като сигурност, стабилност, приемане, похвала, емпатия, ясни правила и граници, свобода и спонтанност. Незадоволяването на горните нужни води до повишаване на тревожността, свързана с физическото и психическо оцеляване. Травматичният спомен, свързан с незадоволените потребности от външния свят на детето, се впечатва и оказва влияние върху целия му живот и когнитивното възприемане на света. Света започва да изглежда опасен — другите в него могат да ни изоставят, било то физически или емоционално, да ни наранят или пренебрегнат.

Наблюдават се засилени негативни емоции, негативни мисли и вярвания, в основата, на които се наблюдава страх, свързан със смъртта и край на физическото съществуване. Това често се изразява в прекомерна тревожност за личното здраве, както и това на близки и роднини, повишено самонаблюдение, натрапчиви мисли, свързани с катастрофален край, представи и образи, които засилват тревожността и страха, трудности във взаимодействието с другите, нарушения на съня, апетита, умора и др.

Съдържанието на картините и представите, свързани със смъртта имат силен негативен облик за тези хора. Това от друга страна засилва още повече изпитването на страх и ужас от темата и завърта в порочен кръг човека. Много често тези хора ще се опитат да игнорират или да избягат от стимулите, които провокират засилване на страха и уязвимостта им, но това няма да спомогне за преборването на проблема. Негативните автоматични мисли, имат силно въздействие върху нашите емоции. А от друга стана колкото по-силна е емоцията, която изпитваме, толкова в по-голяма степен оценяваме своите мисли като правилни и валидни. Това много често създава трудности в нашето пълноценно функциониране. Негативните мисли водят към изпитване и на негативни за нас емоции, след което настъпва промяна и в поведението ни. Тази промяна може да започне да ни ограничава и намалява личните ни възможности за изява или удовлетвореност от нещата в живота.

В психотерапевтичен план се препоръчва когнитивно-поведенчески подход, поради високата успеваемост при страхове, фобии, тревожни разстройства, зависимости и депресия. Изследването на мислите и представите и най-вече разкриване на тяхното значение за човека, спомага за успешното преструктуриране на негативните образи, мисли и представи с рационални и функционални образи за човека. Промяната в съдържанието на ирационалните вярвания спомага за намаляване на негативните емоции.

Ако ние си представяме, че след като приключи живота ни всичко ще бъде тъмно и страшно, то няма как да изпитваме спокойствие по отношение на тази тема. Ние можем да насочим вниманието си и в друга посока като работим с тези мисли и представи се опитваме с терапевтична помощ да внасяме рационални промени в стила и модела на мислене, така че да подобрим живота си и да се справим с натрапчивите негативни допускания и вярвания, които се явяват пречка за здравословното ни съществуване.