20 житейски правила и афоризми от руския психолог Михаил Литвак

Михаил Литвак е психолог и психотерапевт с над 40-годишна практика, един от най-известните психолози на Русия, кандидат на науките, член-кореспондент на Руската академия на естествените науки, член на Европейската асоциация на психотерапевтите и дипломиран експерт на Европейската асоциация по психотерапия.

Автор е на повече от 20 книги за пoпyляpнa и пpиложна пcиxoлoгия с общ тираж над 1 милион копия и на десетки научни статии, посветени на проблемите на психотерапията и психологията на комуникацията. Книгите „Принципът на сперматозоида”, „Психологическо айкидо”, „Ако искаш да бъдеш щастлив” са сред най-продаваните на психологическа тематика и отдавна са се превърнали в бестеселъри.

„Овладяването на този принцип (Принципа на сперматозоида – б.ред.) е много полезно. Ще приведа само едно практическо поведенческо правило, произтичащо от ПРИНЦИПА НА СПЕРМАТОЗОИДА. То може да бъде формулирано така: „Искаш ли да получиш нещо от човека, забрани му го и му създай преодолимо препятствие със средна трудност." Вярно е и обратното: „Не създавай пречки и човек няма да тръгне натам." Когато започнах да изучавам най-ефективните методи и похвати на психотерапията, аз се убедих, че всички те се основават на практическото използване на този принцип.”, пише в книгата си „Принципът на сперматозоида” Михаил Литвак. В нея той леко и шеговито, без това по никакъв начин да вреди на сериозността на темата, извежда над 100 интересни и полезни житейски правила.

Подбрахме 20 от тях:

Щастието се състои в това ИСКАМ, МОГА и ТРЯБВА да имат едно и също съдържание

Човек често се разкъсва в тези три посоки. ИСКАМ, но НЕ МОГА, ТРЯБВА, но НЕ ИСКАМ, ИСКАМ И МОГА, но НЕ БИВА. А когато „съгласие няма, там, уви, и работата не върви, и вместо работа излиза несполука", както пише великият баснописец. Често заради системата „трябва - не бива" човек прави не онова, което иска, или не прави онова, което иска. И се превръща, както пише Ф. Ницше, в камила, която мъкне всички тези ценности. И трябва да притежаваш мъжеството на лъв, за да ги хвърлиш от гърба си. Какво съм „длъжен"? Да развивам себе си! Всичко останало е „принуден съм".

Търси не прекия, а правилния път, защото не всеки правилен път е пряк.

Когато съм на двайсетия етаж и трябва бързо да сляза долу, най-прекият и светъл път е през балкона. Освен това ще мога да изпитам незабравимото чувство за полет, за което впрочем едва ли ще имам възможност да разкажа по-късно на някого. Правилният път е да излезеш в коридора, дори да е зле осветен, и да потърсиш стълбището или асансьора.

Често човек, избрал правия път, прилича на муха, която се опитва да излезе навън през стъкло, или на ракета, която върви право към целта, макар че целта отдавна вече не е там.

И така, търси не прекия, а правилния път.

Когато си избираш цел, най-напред разбери дали пътят, по който се каниш да поемеш, води към нея.

Много хора знаят къде искат да отидат, но често не подозират, че вървят в противоположната посока. Ето защо, разбереш ли, че си поел по грешен път, веднага сменяй посоката. За съжаление дори хората, които са осъзнали, че живеят неправилно, не искат да спазват това правило. Какъв е доводът им: „Късно е вече!" Не знам как да ги убедя, че сега е моментът. Всички вътрешни сили тласкат човека към верния път.

Дървото винаги се старае да расте нагоре. Когато не му позволяват да расте нагоре, започва да расте настрана, но при първа възможност отново тръгва нагоре. За съжаление човек, когото обстоятелствата са отклонили от правия път, не поема в правилната посока дори тогава, когато се появи възможност за това.

Започнал ли си да мислиш - решавай, решил ли си - действай

Нещастието на много невротични личности е в това, че много мислят, но не вземат решение. А вземат ли решение, не действат. Един виден педагог правилно отбелязва, че ако след мисленето не следват решения и действия, все едно не си мислил. Когато действаш, можеш да сбъркаш, но това е повод за по-нататъшно мислене и действия. Така се придобива опит.

Ние разработихме техника за вземане на решения. Спомни си първата мисъл, която ти е хрумнала - тя е най-правилната. Ако не успееш да си спомниш, довери се на съдбата - хвърляй жребий."

Искаш ли да живееш спокойно, не прави благодеяния, когато не те молят.

В противен случай ще станеш спасител и ще попаднеш в триъгълника на съдбата (преследвач - спасител - жертва). И неизбежно ще станеш жертва. Това не може да се разкаже накратко. Искам само да кажа какво разбирам аз под „благодетел" и „благодеяние". Истинският благодетел е човек, който си върши работата (благо деяние) и дори не подозира, че то неочаквано се е оказало благо за партньора му в общуването. 

Когато правиш осъзнато благодеяние, не чакай благодарност.

Съзнанието, че си извършил добро дело, е твоята награда за него. Затова бъди вечно признателен на онзи, който е приел благодеянието, защото без него не би могъл да се чувстваш благодетел.

Когато правиш благодеяние, чакай подлост от онзи, който го приема.

Съветът се базира на споменатия вече триъгълник на съдбата: преследвач - спасител - жертва. Този закон не познава изключения. Но случва се все пак човек да не може да се въздържи от добри дела! Тогава поне да се подготви за неприятности. Не бива да се забравя и това, че колкото по-голям подарък си направил, толкова повече гадости можеш да очакваш от онзи, когото си дарил.

Не се плаши, а се радвай, когато те критикуват - критиката е седемкратно по-полезна от похвалата. Ти самият не упреквай и не критикувай, особено безплатно.

Този афоризъм ми е внушен от размислите на Сократ, който твърди, че няма смисъл да се засягаш, когато хората те упрекват или обиждат. Ако е несправедливо, това не те засяга, а ако е справедливо, значи така ти се пада. Мислете и се поправяйте. В крайна сметка онзи, който те критикува, те кара да се вгледаш в себе си.

Не се опитвай да променяш обстоятелствата и другите хора, променяй себе си и се приспособявай към обстоятелствата.

Тук са изложени два признака на психологическа зрялост, описани от създателя на гещалттерапията Ф. Перлс. Психологически незрелият човек се опитва да промени обстоятелствата и другите хора, зрелият се приспособява към обстоятелствата и променя самия себе си. Зрелият и незрелият, макар да се намират на едно и също място, живеят в различни светове. Двама души се пекат заедно на черноморски плаж. Но времето е различно за двамата. За единия е хубаво, защото има вълнение, а за другия е лошо, защото има вълнение. Единият може да плува при вълнение, а другият не може.

Най-изумителното е, че когато човек съзрява, и обстоятелствата се променят. Онова, което преди му се е струвало буря, сега му изглежда просто леко вълнение. Нещастието на невротичните личности е най-вече в това, че са готови да променят всички хора и всички обстоятелства, но не и самите себе си. И което е най-интересното, и през ум не им минава, че е най-добре те да се променят и че е възможно да превъзпитат само един човек - самия себе си. Никак не е лесно, но все пак е възможно.

И така, не се опитвай да променяш обстоятелствата и другите хора, променяй себе си и се приспособявай към обстоятелствата.

Старай се да бъдеш, а не да изглеждаш.

Един съвет към невротичните натури. За това да ИЗГЛЕЖДАШ отива много енергия, а да БЪДЕШ е лесно. Toва положение се доказва с лекота. Застанете на пръсти и стойте така, докато можете. Ако някой не е постигнал нещо, то е единствено защото е изразходвал цялата си енергия, за да ИЗГЛЕЖДА. Най-интересното е, че когато човек се опитва да изглежда по някакъв начин, ефектът е точно обратният.

• Искаш ли да се избавиш от завистта, не гледай онези, които са по-високо от теб, а се сравнявай със себе си.
• Искаш ли да се избавиш от високомерието, не гледай онези, които са по-ниско от теб, а се сравнявай със себе си.

• Има една-единствена причина за огорчение - спиране на личностното израстване.

Има много причини, които пречат на щастието, но три са основните - страхът, завистта и чувството за вина. И всички те са в самия човек.

Страхът прави човека духовен мъртвец. Сенека казва, че спокойно можеш да притежаваш нещата, ако не те е страх, че в един момент ще ги загубиш. От свое име мога да добавя, че ако се боиш да не изгубиш нещо, вече си го изгубил…

Завистта убива човека, защото той престава да живее собствения си живот, тоест губи себе си и започва да живее живота на онзи, на когото завижда. Не завиждат хората, които се занимават с личностното си израстване и се интересуват повече от собствените си работи, отколкото от работите на другите. При такъв подход непременно ще има успехи и поводи за радост…

Чувството за вина се появява у онези, които се мислят за Бог или живеят по чужди правила. Виновен може дa бъде само Бог. Той знае всичко, всичко може да предвиди. Затова трябва да се избавиш от неосъзнатата мисъл, че си Бог, и да живееш по правилата, които сам си си изработил въз основа на собствения опит. Здравият човек при неуспех изпитва единствено разочарование. Тогава започваш да мислиш, да търсиш грешките си и да усъвършенстваш правилата, по които живееш…

Способността да обичаме и да понасяме добре самотата е показател за духовна зрялост. Всичко най-хубаво правим, когато сме сами.

• Духовно празният човек зле понася самотата и общува, за да взема.

• Духовно зрелият човек добре понася самотата и общува, за да дава.

• Зле понася самотата онзи, който сам на себе си е противен. Той се появява в обществото и си мисли, че няма да е противен на другите. Дълбока заблуда! Самотата за човека е като водата за кита, а общуването - като кислорода. И ако не можем да се избавим от самотата, трябва да я използваме.

Не търси гъби, а гора, в която растат. Гъбите сами ще се намерят.

Съвет към онези, които искат да си уредят личния живот. Не бива да си търсиш половинката по дискотеки, балове и купони. Можеш да я намериш в работата, на научна конференция, на състезание между професионалисти и пр. Би било чудесно, ако двамата работите заедно.

И така, не търси гъби, а гора, в която растат. Гъбите сами ще се намерят.

Старай се да се харесаш най-напред на себе си и чак след това на началника и на сексуалния партньор. Нека другите се погрижат да ти се харесат.

Помислете сами! Трябва да се харесваш на себе си, защото този човек винаги ти е „под ръка". На началника - защото зависиш от него…

Защо да се опитваш да се харесаш на другите? Винаги има риск, че няма да успееш, каквото и да правиш. Освен това можеш да се разделиш с другия или в краен случай да сведеш общуването до минимум.

Но най-важното е да се харесаш сам на себе си. А къде ще избягаш от себе си? Един човек винаги ще е до мен, и това съм аз самият. И трябва да се харесам на този човек. Ако искате да се харесате на себе си, станете професионалисти от висока класа. Между другото, тогава и останалите ще ви харесват.