Страданието е калта, в която разцъфва лотосът на щастието: Уроци по щастие от Тик Нят Хан – част 1

„Повечето хора се страхуват от страданието. То обаче е калта, в която разцъфва лотосът на щастието. Без кал няма лотоси”, пише Тик Нят Хан, един от най-големите съвременни авторитети в областта на будизма, който ни учи как да трансформираме страданието в мир, радост и освобождение.

Виетнамският будистки монах, поет и миротворец е автор на повече от 40 книги, в които съчетава будистките ценности и източните медитативни практики с постиженията на съвременната психология. С много състрадание и мъдрост, Тик Нят Хан учи как да преминем през лабиринта от болка, стрес и егоцентризъм и да постигнем по-зряло и освобождаващо отношение към себе си и живота.

Вижте някои от най-мъдрите и вдъхновяващи уроци от Тик Нят Хан.

1. Способността да се радваме на щастие не означава липса на всякакво страдание. Всъщност, изкуството на щастието е и изкуство на страданието. Когато се научим да признаваме, прегръщаме и разбираме страданието си, започваме да страдаме значително по-малко. И нещо повече, успяваме да преобразим страданието си в разбиране, състрадание и радост за себе си и другите.

2. Още щом отворим уста, за да произнесем думата „страдание”, знаем, че неговата противоположност също е там. Където има страдание, има и щастие.

3. Ако се фокусираме изключително и само върху преследването на щастието, може да започнем да гледаме на страданието като на нещо, което трябва да игнорираме или отблъскваме… Ако знаем как да използваме страданието си, можем да го преобразим и да страдаме по-малко. Умението да страдаме добре е много важно за постигането на истинско щастие.

4. Ако се научите да признавате и приемате болката си, без да бягате от нея, ще откриете, че радостта може да съществува редом с нея.

5. Ако се вгледате дълбоко в цветето, ще видите, че то е съставено само от нецветни елементи. В това цвете има облак. Разбира се, ние знаем, че облакът не е цвете, но без облак цветето не би могло да съществува. Ако няма облак, няма да има дъжд, а без дъжд цветето не може да порасне. Няма нужда да бъдете мечтател, за да видите облака в цветето. Той наистина е там. И слънцето е там. 

6. Във всеки един от нашите центрове за практика имаме езеро с лотоси. Всички знаят, че за да растат лотосите, е нужна кал. Калта не мирише приятно, но лотосите ухаят прекрасно. Ако няма кал, и лотосите няма да цъфнат. Не можете да отглеждате лотоси върху мрамор. Без кал няма лотоси.

7. Осъзнатостта е най-добрият начин да понесем страданието, за да не бъдем смазани от него. Осъзнатостта е способността ни да бъдем в настоящето, да знаем какво се случва тук и сега.

9. Животът е достъпен само в настоящия момент.

10. Настоящият момент е изпълнен с радост и щастие. Ако сте внимателни, ще го видите.

11. Докато ходите, се усмихвайте и бъдете тук и сега, само така ще превърнете това място в рай.

12. Търпението е знакът на истинската любов. Ако наистина обичаш някого, ще бъдеш по-търпелив с него.

14. Когато обичаш някого, най-доброто, което можеш да предложиш, е твоето присъствие. Как можеш да обичаш, ако не си там?

15. Ако докато мием съдовете, мислим само за чашата чай, която ни чака, ние ще бързаме да приключим с миенето, ще се отнесем към него като към досаден ангажимент, с който трябва да приключим възможно най-бързо. Така ние няма да се чувстваме живи, докато мием съдовете и съответно в този момент ние сме напълно неспособни да осъзнаем чудото на живота. После, докато пием чая си, ние ще мислим за всякакви други неща, които трябва да направим, и едва ще осъзнаваме, че държим чаша чай в ръцете си. Това ни прави напълно концентрирани в бъдещето и неспособни да изживеем пълноценно и една минута от настоящето.

16. Гневът е като буря, която се издига от дъното на вашето съзнание. Когато почувствате, че идва, обърнете фокуса си към дъха си.

Към втора част >>>

По статията работи: Ина Фенерова
Източници: developgoodhabits.com, „Без кал няма лотоси” – Тик Нят Хан
Снимка: plumvillage.org