4 тайни на съвременните баби и дядовци

Даяна Рааб, писател и вдъхновяващ лектор, е експерт в това да подпомага хората при трансформацията им и подобряването на чувството за овластяване чрез креативност, най-вече чрез писане. Тя се занимава със създаването на книги за самопомощ и поезия, както и с организирането на семинари за изцеление и трансформация. Има докторска степен по психология и ни разказва своята история за това как се е променил животът й, когато е станала баба.

Преди месец най-голямата ми дъщеря стана майка, аз самата станах баба, а майка ми - прабаба. Нашият внук получи името на тъста ми, който почина миналата година. Велики са кръговратът на живота и неговата мъдрост — един живот завършва, друг стартира.

Много от моите приятелки вече са баби и ми казваха, че няма нищо, което да е съизмеримо с това магическо преживяване. Сега разбирам думите им. Удивително е усещането детето ми да има свое дете, това ме кара да призная изминалото време – кара ме да чувствам огромна промяна в перспективата и приоритетите си. 

С моето внуче ни дели цяла държава разстояние. Статистиката показва, че повече от 45% от бабите и дядовците, които живеят много далеч от внуците си, усещат предизвикателства в своите взаимоотношения. Когато дъщеря ми се обади, за да ми каже, че вече съм баба, подскочих от радост. Щом й казах, че скоро ще я посетя, тя ми отвърна, че е уморена и трябва да почакам, преди да отида. Трябваше да впрегна цялата си воля, за да си наложа да изчакам 24 часа преди да тръгна на път, към нея и внучето си. В мига щом прегърнах и целунах своя внук, бях завладяна от най-радостни чувства, но бях разтърсена от още по-силни емоции, когато видях дъщеря си в ролята на майка.

Когато децата ми бяха кърмачета, имах съвсем малко време за писане (едно от професионалните ми занимания) и се ограничавах до кратки есета и дори поезия. Едва когато пораснаха и напуснаха дома ни, се върнах към писането на книги, статии и стихотворения, които помогнаха за запълване на пустотата в празното ми гнездо.

Когато моят внук дойде на бял свят, аз бях в средата на книгата "Писане за блаженството: план в седем стъпки за разказване на собствената ви история и трансформиране на живота ви". Бях силно фокусирана в работата си, но след като се върнах вкъщи, тя стана сякаш по-малко важна. Сложих всичко настрани и започнах да мисля за своето малко внуче. Внезапно имах силно желание да бъда активна част от живота му по същия начин, по който бабите и дядо ми бяха част от моя и както моите собствени родители са част от живота на внуците си.

В някакъв момент осъзнах, че нещата в съвременното общество са различни. Не само много баби и дядовци живеят далеч от внуците си, но и вече невинаги са пенсионирани и свободни за контакти с тях. Много хора се чувстват все още млади, когато се оказва, че са в ролята на баба или дядо.
Ето защо аз се запитах какво трябва да имам предвид в тази нова роля в моя живот. Ето какво измислих:

Никоя ситуация не е идеална

Да, вярно е, че всъщност съществуват предимства да се живее в непосредствена близост, отколкото да се живее далеч от внуците. Когато живеем близо до тях може да имаме редовен контакт и дори да отменим родителите в обгрижването на децата за час или два. На първо четене звучи прекрасно, но много баби и дядовци се оплакват, че ги приемат за даденост. А ако бабата и дядото все още не са се пенсионирали, се налага да жонглират с желанието да бъдат с внуците и нуждата да работят. Когато живеем далеч, може да съществува чувството, че ни липсва радостта да гледаме как децата растат, но от друга страна съм чувала, че едно от предимствата на това да не сме наблизо е, че децата показват най-доброто възможно поведение, когато ни видят.

Всички отношения се нуждаят от подхранване

Независимо дали живеят близо, или далеч, баби и дядовци трябва да поддържат връзката с внуците си. Важно е да се интересуваме от живота на децата и да прекарвате времето си с тях, когато това е възможно. Разбира се, модерните технологии правят това все по-възможно. Можем да говорим с внуците си, да четем или да им разказваме истории, като в общи линии им позволяваме да ни опознаят възможно най-много.

Ако имаме достатъчно късмет да живеем близо до внуците си, най-вероятно ще бъдем част от ежедневието им. Децата обичат рутината, но понякога родителите се уморяват да четат същата книжка или да пеят същата песен отново и отново. Като баба или дядо, може да сте хората, които да направят точно това. Също така, можем да си приготвим специални ястия или да учим заедно. 

Възползвайте се от възможностите за обучение на децата

Връзката на бабите и дядовците с техните внуци обикновено е специална и често спомените за нея живеят дълго след кончината на възрастните хора. Събрах много мъдрост от моите баби и дядовци, както направиха и моите деца от техните. Чух как моите баби и дядовци са оцелели по време на Световната война и за загубата на любимите им хора, като това ми даде шанс за вникване в техния живот и перспектива. Баба ми ме научи да чета и пиша, а и на още много прекрасни неща, които са ми занимания и до днес. Споделянето на хобита и интереси с нашите внуци не само укрепва връзката, но и им дава нещо, което да ни помнят.

Нека не забравяме, че вече нашите семейства не определят личността ни

Внуците са важни и променят живота, но поколението баби, към което принадлежа, не се определя само от това. Съвременните прародители имат интереси и извън семейната единица. Всичко това прави появата на внуците още по-богата на емоции и възможности, като вероятно времето с нас им е доста по интересно от предишните епохи.

Както се казва в една красива книга, „Ставайки баба, жената обръща страницата. Ред по ред се пренаписва. Променя центъра си и се превръща в нещо ново. Появява се слаб аромат на дежавю от моментите, в които за първи път сте прегърнали собствените си деца.“

С добиването на внуци се появява възможността да преоткрием радостта от детството и да достигнем до същината на дълбока любов, каквато преди не сме изпитвали.

Прочетете още:

• Защо бабите и дядовците глезят децата