Негативни последици от отчуждението между бабите, дядовците и техните внуци

В животинския свят бабите и дядовците рядко изпълняват ролята, с която сме свикнали да ги свързваме. Малкото видове, които приличат на нас, са жирафите, слоновете и китовете.

Изследване на експертите Янг и Уайлд от 2022 г. сочи, че участието на няколко поколения във възпитанието и отглеждането на детето се отразява положително на неговото развитие. Безспорно обаче близостта между бабата, дядото и тяхното внуче оказва благоприятно влияние и върху възрастните.

За жалост, има хора, които не са допуснати до живота на внуците си. Отчуждението помежду им е мъчително не само за бабата и дядото, но и за детето, защото го лишава от възможността да изгради уникална по своя характер връзка с тях.

Възрастните, които полагат целодневни грижи за своите внуци със сигурност се чувстват изморени и може би понякога дори си мислят, че „не могат да издържат повече“. Онези, които не могат да контактуват с тях обаче, при това не по собствено желание, са много по-нещастни. Според учените, въпреки умората, бабите и дядовците, които прекарват време с внуците си, живеят по-дълго, имат по-малко здравословни проблеми и се чувстват полезни, тъй като участват активно в тяхното отглеждане.

Отчуждените баби и дядовци

Както прекомерната ангажираност, така и липсата на такава изобщо, могат да имат негативни последици върху бабата и дядото. Още по-сериозни стават те, ако родителите на детето съвсем съзнателно го отдалечават от тях. Тогава страдат и двете страни.

Как родителите отдалечават децата от техните баби и дядовци

В свое изследване от 2022 г. Баундс и Матюсън разкриват, че най-често родителите прилагат следните 13 тактики за отчуждаване:

• внушения;
• упражняване на контрол над контактите между тях;
• емоционална манипулация;
• умишлено несподеляне на информация, свързана с внуците;
• клеветене;
• непрекъснато разпитване;
• писмена комуникация със заплахи;
• пазене на тайни;
• ограничаване на достъпа до публикации и снимки в социалните мрежи;
• насърчаване на неуважителното отношение от страна на детето;
• връщане на подаръци и поздравителни картички;
• манипулации вътре в семейството;
• неоснователни обвинения.

Причини за отчуждението между внуците, бабите и дядовците

Решението на родителя да създаде дистанция между своите собствени родители и децата си винаги е свързано с негов страх – от обсебване, тормоз, отнемане на детето или друго. 

Грубо отношение или тормоз върху родителя от страна на бабата и дядото

Тук експертите подчертават, че е много важно внуците да бъдат защитени от своите баба и дядо, ако в миналото те двамата са упражнявали тормоз върху собственото си дете. Малчуганите не бива да бъдат излагани на риск, нито пък родителите са задължени да поддържат връзка с тях. Ако бащата или майката са имали тежко детство (били са насилвани, пренебрегвани или друго), те имат пълното основание да откажат на бабата и дядото да се срещат със собствените им деца. Основен приоритет на всеки родител е да се погрижи за безопасността на детето си.

Насилие/ тормоз над внуците от страна на техните родители

Възможно е родителите да отказват да поддържат връзка със своите родители, за да скрият от тях факта, че се отнасят лошо към децата си. Ако страдат от зависимост например, те биха предпочели да изолират цялото си семейство от роднините.

Дистанциране може да настъпи и когато един от родителите е психично болен, но все още не е диагностициран или не се лекува.

В гореописаните случаи основната причина за отдръпването от бабите и дядовците е страхът, че децата могат да бъдат отнети от родителите заради недобросъвестни грижи.

>>> Как можете да излекувате "вътрешното си дете" след преживяна травма в ранна възраст

Други причини за съзнателно отчуждаване

Бабата и дядото могат да бъдат и косвена жертва, ако детето вече е отчуждено от единия си родител, например при раздяла или развод между майката и бащата. Тогава този, който поема грижите за него, може да го изолира от вече бившия си партньор и съответно от неговите родители.

Друга фактори са преместване на семейството, смърт на родителя, чиито майка и баща са принудително откъснати от внука, или семейни конфликти.

Прекомерна близост между бабата или дядото и тяхното дете

Според теорията за системите на Боуен понякога бабата или дядото са толкова близки със собственото си дете, че настъпва така нареченото емоционално сливане. То може да подтикне вече порасналото дете да се бори с всички сили за постигане на самостоятелност и за разграничаване на собствената идентичност от тази на семейството, като често потърпевши се оказват и внуците. Възможно е майката или бащата да вярват, че единственият безопасен ход е да осигурят дистанция между родителите си и детето, за да го опазят от прекалената близост, жертва на която са те самите.

Прекъсването на връзката между бабите и дядовците и техните внуци донякъде решава проблема с емоционалното сливане, но от друга страна създава нов проблем за семейството – възрастните не получават възможност да опознаят внучето си.

Ако порасналото дете, което вече е родител, преживява нелекувана детска травма, би било добре да посещава семеен терапевт заедно със своите родители. Бабата и дядото също могат да помогнат, като признаят, че са допуснали грешка във възпитанието и са причинили загубата на идентичност на детето си. Колкото по-дълго трае отчуждението, толкова по-трудно ще се възстанови близостта между тях.

>>> Загубата на баба може да има дълготрайни последици за психичното здраве на децата и юношите

Хроничната болка от отчуждението и начините за справяне с нея

Бабите и дядовците, които са изхвърлени от живота на своите внуци, обикновено страдат от хронична и трудно обяснима мъка. Усещането е много болезнено, защото знаят, че имат внуци, а в същото време не могат да бъдат с тях.

Един от начините за поддържане на контакт с децата е чрез медиатор – човек, който да присъства по време на срещите с тях.

Разумна алтернатива в случай, че физическите срещи са невъзможни, са телефонните и видео разговорите.

Близост може да се постигне и чрез присъствие на публични събития като училищни концерти или спортни мероприятия.

Ако желанието на родителя на детето да го откъсне от бабата и дядото се дължи на прекалената близост в миналото, възрастните членове на семейството не бива да бъдат твърде настоятелни за сближаване с внучето, тъй като най-вероятно това ще накара вече порасналото им дете да ги отдалечи още повече от него. С други думи поведението им не бива да повтаря поведението, което всъщност е предизвикало проблема.

Групи за взаимопомощ и психотерапия

Бабите и дядовци биха могли да се запишат и в група за взаимопомощ, където да срещнат подкрепа и разбиране. Там те ще се научат да приемат случващото се и ще се почувстват свързани с другите членове.

Индивидуалните консултации със специалист също са подходящи, тъй като ще им дадат възможност да споделят негативните си емоции и да потърсят причините за създалата се неприятна ситуация някъде назад в миналото. Ако обаче се окаже, че имат вина за отчуждението, от което страдат в момента, не бива да се самообвиняват. По този начина биха попаднали в капан на минали грешки, което няма да им помогне.

Да си откъснат от внуците е неприятно и болезнено преживяване, още повече, че бабите и дядовците разполагат с малко възможности да постигнат близост с тях. Първата крачка е да потърсят специалист, за да разберат защо се е стигнало дотам и да се опитат да проявят емпатия. Може би това е достатъчно като начало.