7 истини от Зигмунд Фройд за любовта и секса

"Ако има нещо, за което почти всички мои пациенти говорят в психоаналитичната психотерапия под една или друга форма, то това е любовта. "Наистина ли обичам? Как да подобря връзката си? Защо не мога да намеря стабилен партньор? Има ли нещо, в което греша?"." – споделя Михаела Бернар, клиничен консултант и основател на Inside Family Counseling, LLC в Чикаго.

Звучи ли познато? Може би вие сте от малкото хора, които не си задават подобни въпроси.

Всички ние имаме нужда да се чувстваме обичани по един или друг начин. Любовта, сексът, фантазиите и любовните взаимоотношения присъстват в ума ни съзнателно и несъзнателно. Ако трябва да сме честни, когато става въпрос за секс и любов, Зигмунд Фройд греши по някои въпроси, но за други той е изключително прав. Американската психоаналитична асоциация (АПА) споделя пунктовете, в които Фройд е идеално прав в твърденията си:

Сексуалността е слабостта на всеки един човек, както и неговата сила

Сексът е основен мотиватор и общ знаменател за всички нас. Дори и най-благоразумните пуритани могат да се затрудняват в сдържането на сексуалния си апетит и неговия израз. За да намери доказателства за това, човек просто трябва да обърне поглед към многобройните скандали, които разтърсиха Ватикана и фундаменталистките църкви.

Фройд ясно забелязва тази мъчителна борба с нагоните при мъжете и жените от ранната викторианска Виена. Но нашата сексуалност може ни определя също по здрав и съществено важен начин. Ако не вярвате, просто попитайте Саманта Джоунс от сериала "Сексът и градът".

Всяка част от тялото е еротична

Фройд знае, че човешките същества са сексуални същества още от самото начало. Вдъхновен от бебето, което суче от майчината гърда, той илюстрира пример за по-зрялата сексуалност по следния начин: "Никой, който е виждал бебе да потъва в майчината гръд, заспивайки със зачервени бузи и блажена усмивка, не може да избегне размишлението, че тази картина продължава да бъде прототип на израза на сексуално удовлетворение по-късно в живота." Фройд знае също, че сексуалната възбуда не се ограничава само до гениталиите, тъй като удоволствието се постига чрез еротичното привързване към потенциално всяка идиосинкратично* определена част на тялото. Дори и днес много хора се затрудняват да приемат тази идея.

* Идиосинкразия (от гръцки букв. „собствен“ + „смесване“) в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда.

Хомосексуалността не е психично заболяване

Фройд отбелязва, че хомосексуалистите често се отличават с особено високото си интелектуално развитие и етична култура. През 1930 г. той подписва публично изявление, с което желае да отмени закон, криминализиращ хомосексуализма. В известното си писмо до майка, желаеща да излекува сина си от хомосексуалността му, Фройд пише: "Хомосексуалността със сигурност не е предимство, но не е нищо, от което да се срамувате, нито порок, нито деградация. Тя не може да бъде класифицирана като болест". Годината е 1935-а.

Всички любовни взаимоотношения съдържат амбивалентни чувства

Сред различните открития на Фройд е амбивалентността във всички близки и интимни отношения. Докато можем съзнателно да чувстваме истинска и реалистична любов към съпруг, партньор, родител или дете, нещата никога не са точно това, което изглеждат. В света на несъзнаваното зад дори най-любящото и грижовно отношение стоят чувства, фантазии и идеи, които са отрицателни, омразни и разрушителни. Фройд признава, че тази смес от любов и омраза в близките взаимоотношения е част от човешката природа и не е задължително патологична.

Ние се учим как да обичаме от ранните си взаимоотношения с родителите и настойниците

Нашите ранни взаимоотношения с родителите и онези, които полагат грижи за нас, ни помагат да създадем "любовна карта", която продължава да съществува през целия ни живот. Това понякога се нарича "пренос". Фройд посочва, че когато намерим любовен обект, ние всъщност го "преоткриваме". Оттук и често срещаният феномен да избираме партньори, които ни напомнят на майката/бащата. Всички сме ставали свидетели на такива отношения, нали?

Нашият ближен става част от нас

Фройд отбелязва, че характеристиките, вярванията, чувствата и отношението на онези, които обичаме, се вграждат в нашата съзнателна част от психиката. Той нарича този процес "интернализация". Неговата концепция за дълбочината на връзката между хората се съдържа в такива изрази като "по-добрата ми половинка".

Фантазията е важен фактор в сексуалната възбуда

Фройд отбелязва, че сексуалното усещане идва от три посоки: външния свят (взаимоотношения, сексуална история), органичния интериор (половите хормони) и психичния живот (сексуални фантазии). В нашите сексуални фантазии ние често извикваме във въображението си всякакви странни и "извратени" сценарии, които допринасят за сексуалната възбуда. Това е съвсем нормално и не означава, че реално желаем да се включим в такива сценарии (или може би го искаме).