Нормопатия: Нездравословното старание да бъдем като всички останали

Ние не сме шаблони. Не е наш дълг да бъдем като хората около нас, да се сливаме с околната среда, както захарта се разтваря в кафето. Нашата индивидуалност ни прави уникални и ценни. В съвременния свят обаче сме свидетели, а понякога и жертви на нещо, наречено нормопатия. Това е състояние, характеризиращо се с натрапчива нужда да бъдеш като всички останали.

Нормопатията не е ново явление, но според терапевта Кристофър Болас се наблюдава все по-често заради прогреса на технологиите, които променят начина, по който мислим, и дори личността ни. По думите му нормопатите са хора, които не са сигурни в собствената си идентичност, които не са работили за опознаването си. По принцип тяхната житейска цел е да получат социална валидация. Те искат да скрият индивидуалността си и да изградят такава, която да се вписва в „нормалното“. Така имитирането на това, което останалите правят, казват или мислят, включително в социалните мрежи, ги води до психологически баланс и спокойствие.

Смеем да кажем, че техният най-голям страх всъщност не е нормален, а неспособността им да се поберат в измислената и невъзможна матрица, поражда чувство за празнота и меланхолия, тревожност.

Нормопатията е нездравословна

При нормопатите желанието да са като другите и да се вписват в нормалното и очакваното надделява над естествения стремеж на всеки човек - да е специален и уникален в очите на околните. От друга страна при тях ръководещ е и страхът, че ако решат да проявят индивидуалността си и да действат според своите желания и мотиви, „нормалните” хора ще започнат да ги сочат с пръст.

Според американския психолог Албърт Елис, известен с формулирането и развитието на рационално-емоционалната поведенченска терапия и когнитивната поведенченска терапия, ключът към щастието е в това да бъдем себе си в свят, който почти винаги е несправедлив. Независимо дали искаме или не, ние сме принудени да се справяме с критики, трудности и несправедливост.

Нормопатите обаче не се занимават с нищо. Те само имитират, подчиняват се и отстъпват. Нормопатията е изключително пасивна, което води до валидиране и приемане на дори нелогични действия. Д-р Кристофър Болас дава пример със случай на млад мъж, който опитва да се самоубие, само защото не е толкова добър в футбола, колкото са приятелите му.

Как можем да дефинираме нормопата

Психоаналитикът Джойс МакДугъл, утвърден специалист в областта на детската шизофрения, използва термина "нормопатия" в книгите си, за да определи страха от индивидуалност.

Нормопатите са хора, които непрестанно жадуват за социално одобрение. Това силно желание ги кара да оставят настрани собствената си идентичност и дори достойнството си. Почти без да го осъзнават, те в крайна сметка създават фалшиво „Аз”. Те се фокусират само върху външния свят и живеят, фокусирани единствено върху това, което се случва около тях – с техните приятели, колеги, познати и непознати в социални медии и т.н.

Някои тийнейджъри управляват живота си по същия начин, по който боравят със своите приложения: като използват същите инструменти, които използват и другите, избягвайки неочаквани рискове.

Нормопатията може да бъде тълкувана и като страдание. Често нормопатите се чувстват изгубени и тъжни. Те нямат изградена връзка с емоционалния си свят, което означава, че не знаят как да се справят с чувството на безсилие и неудовлетворение, с разочарованието или провала.

Начинът, по който много хора управляват живота си – като мобилно приложение, не им позволява да размишляват върху живота. Те нямат никаква представа как да отворят вратата към вътрешната си същност. Те никога не са изследвали личността и душевността си.

Как можем да си помогнем, ако страдаме от натрапчива нужда да бъдем като другите

Упражняването на индивидуалността е ключът към лечението на нормопатията. В някои случаи състоянието може да бъде преодоляно със самостоятелни усилия, а в други – с помощта на терапевт, който да напътства пътуването към самооткриването и самоопознаването и изграждането на самочувствие и увереност.