Какво е патопсихология и лесно ли е да обявим някого за "анормален" – част 1

Патопсихологията е разделение на психологията, изследващо хора, които се определят като "анормални" или "нетипични" в сравнение с членовете на дадено общество.

Според специалистите съществуват солидни доказателства, че някои психологични нарушения са по-чести, отколкото се е предполагало досега. В зависимост от това как се събират данни и как се поставят диагнозите, до 27% от някои обществени групи може да страдат от депресия във всеки един момент.

Концепцията за аномалиите е неточна и трудна за дефиниране. Примерите за аномалии могат да приемат много различни форми и да включват различни характеристики, така че това, което на пръв поглед изглежда съвсем разумно определение, се оказва доста проблематично.

Има няколко различни начина, по които е възможно да се дефинира "анормално":

Статистическа нестабилност

При тази дефиниция на аномалията характерът, мисленето или поведението на човека се класифицират като необичайни, ако са редки или статистически необичайни. С това определение е необходимо да се разбере колко рядко трябва да се проявява някаква черта или поведение, преди да ги определим като необичайни.

Например може да се каже, че висок коефициент на интелигентност (IQ) под или над средното ниво в обществото е необичаен.

Силната страна на статистическия подход помага да се отговори на това, което се разбира като нормално в статистически контекст. То ни помага да си поставим гранични точки по отношение на диагнозата.

Статистическият подход обаче не прави разлика между желаното и нежеланото поведение. Например, затлъстяването е статистически нормално, но това не означава, че не е проблем за здравето или за самочувствието на индивида.

Обратно, високият коефициент на интелигентност е статистически ненормален, но пък е много желан от определени обществени групи.

Много редки поведения или характеристики (например използване на лявата ръка) нямат отношение към нормалността или аномалиите.

Някои характеристики се считат за необичайни, въпреки че са доста чести. Депресията може да засегне 27% от възрастните хора, което я превръща в обичайно явление, но това не означава, че тя не е проблем.

Нарушаване на социалните норми

Всяка култура има определени стандарти за приемливо поведение или социално приемливи норми. Нормите са очаквани начини за поведение в едно общество според мнозинството и съответно тези, които не мислят и не се държат като всички останали, нарушават общоприетите норми, в резултат на което често се определят като „необичайни”.

Съгласно това определение, мисленето или поведението на човека се класифицират като необичайни, ако нарушават (неписаните) правила за това какво е очаквано или приемливо поведение в определена социална група. Поведението им може да е непонятно за другите или да накара другите да се чувстват заплашени или неудобни.

Затова е важно да се обърне внимание на:

• Степента, в която е нарушена норма, значението на тази норма и стойността, придавана от социалната група на различни видове нарушения.
• Нарушението е грубо, ексцентрично, необичайно или престъпно?

Най-очевидният проблем при определянето на аномалиите е, че няма универсално съгласие по отношение на социалните норми. Те са културно специфични - могат да се различават значително при едно поколение от друго и между различни етнически, регионални и социално-икономически групи. В някои общества, например при Зулу, виковете по улиците се считат за нормално поведение.

Социалните норми също така съществуват в рамките на определен период и следователно се променят във времето. Поведението, което някога е било наблюдавано като необичайно, може с времето да стане приемливо и обратното. Например шофирането след употреба на алкохол някога е смятано за нормално, но сега се възприема като социално неприемливо. Въпросът с хомосексуалността също е претърпял развитие - до 1980 г. хомосексуалността е определяна като психично разстройство от Световната здравна организация, но днес се смята за приемлива.

Неадекватно функциониране

Според тази дефиниция човек се счита за странен, необичаен, ако не е в състояние да се справи с изискванията на ежедневието. Той може да не е в състояние да се държи по начин, необходим за всекидневния живот, например да се грижи за себе си, да се задържа на работа, да си взаимодейства с други хора, да разбира себе си и т.н.

През 1989 година Розенхан и Селигман (Rosenhan & Seligman) предлагат следните характеристики на неадекватното функциониране:
страдание;

• трудно адаптиране;
• неконвенциалност;
• непредсказуемост и загуба на контрол;
• ирационалност/непонятност;
• нарушаване на моралните/социалните стандарти.

Възможно ограничение на този подход: очевидно анормалното поведение може да бъде и полезно, функционално и адаптивно за индивида. Например човек, който има обсесивно-компулсивно разстройство и постоянно мие ръцете си, може да установи, че поведението му го прави весел, щастлив и по-способен да се справи с предизвикателствата на деня.

Много хора се държат странно, неправилно, дори опасно за тях самите, но не класифицираме поведението им като необичайно. Тук попадат екстремни спортове, пушене и пиене на алкохол.

Към втора част >>>