Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво е патопсихология и лесно ли е да обявим някого за "анормален" – част 2

Какво е патопсихология и лесно ли е да обявим някого за "анормален" – част 2

Какво е патопсихология и лесно ли е да обявим някого за "анормален" – част 2 - изображение

Патопсихологията е разделение на психологията, изследващо хора, които се определят като "анормални" или "нетипични" в сравнение с членовете на дадено общество.

В първата част на статията отбелязахме, че много хора се държат странно, неправилно, дори опасно за тях самите, но не класифицираме поведението им като необичайно. Примери за това са екстремните спортове, пушенето, пиенето на алкохол… И все пак кои са характеристиките на доброто психично здраве и какво считаме за отклонение от него?

Отклонения от идеалното психично здраве

В рамките на това определение, вместо да дефинираме какво е анормално, ние определяме какво е нормално/идеално и всичко, което се отклонява от него, считаме за анормално. Но кои са характеристиките на доброто психично здраве?

Marie Jahoda (през 1958) дефинира шест критерия, чрез които може да се измери психичното здраве:

  • положителен възглед за себе си;
  • способност за растеж и развитие;
  • автономия и независимост;
  • точно възприемане на реалността;
  • положителни приятелства и взаимоотношения;
  • умение за адаптиране - способност за справяне с различни изисквания и условия в ежедневните ситуации.

Според този подход, колкото повече от тези критерии са изпълнени, толкова по-здрав е индивидът. И все пак, важно е да отбележим, че на практика е невъзможно всеки индивид да отговаря на всички характеристики през цялото време. Например, човек може да не е "майстор на оцеляването в различни условия", но това да не оказва пагубно влияние на живота и здравето му. Липсата на този критерий за идеално психично здраве едва ли показва, че страда от психично разстройство.

Друга важна подробност, на която трябва да се обърне внимание, е, че повечето определения за психологически аномалии се създават от бели мъже от средната класа. Предполага се, че това също може да доведе до непропорционален брой хора от определени групи, които са диагностицирани като "анормални".

Например в Обединеното кралство депресията е по-често идентифицирана при жените, а с шизофрения се диагностицират по-често чернокожите. Също така, хората от работническата класа по-често са диагностицирани с психично заболяване, отколкото тези от висшата класа например.

Перспективи в анормалната психология

Поведенчески подход

Според поддръжниците на Бихейвиоризма (психологически метод, който се основава на идеята, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно, без да се познава вътрешното умствено състояние) нашите действия са определени до голяма степен от опита, който имаме в живота, а не от основната патология на несъзнателни сили. Ето защо ненормалността се разглежда като развитие на модели на поведение, които се считат за недоброспособни (т.е. вредни) за индивида.

Акцентът на поведенческия подход се поставя върху околната среда и върху това как се придобива анормално поведение чрез класическа подготовка и социален опит.

Класическата подготовка е за сметка на развитието на фобии. Предполагаемият обект (например паяк или плъх) е свързан със страх или тревога в миналото. Кондиционираният стимул впоследствие предизвиква силен отговор на страха, характеризиращ се с избягване на страховития обект и страха при сблъсък с обекта.

Когнитивен подход

Когнитивният подход предполага, че мислите на човека са отговорни за неговото поведение. Моделът разглежда как се обработва информацията в мозъка и влиянието му върху поведението.

Основните предположения са:

  • Маладаптивното поведение се дължи на дефектни и ирационални познания.
  • Начинът, по който мислите за проблема, а не самият проблем, причинява психични разстройства.
  • Хората могат да преодолеят психичните разстройства, като се научат да използват по-подходящи познания.

При индивидите с психологически проблеми мисловните процеси са по-скоро негативни, вследствие на което направените когниции (т.е. приписвания, когнитивни грешки) са неточни. Те причиняват изкривявания в начина, по който виждаме нещата.

Медицински/биологичен подход

Медицинският модел на психопатологията вярва, че разстройствата имат органична или физическа причина. Фокусът на този подход е върху генетиката, невротрансмитерите, неврофизиологията, невроанатомията, биохимията и др.

Например, по отношение на биохимията - допаминовата хипотеза твърди, че повишените нива на допамин са свързани със симптомите на шизофрения.

Съгласно този модел психичните разстройства са свързани с физическата структура и функционирането на мозъка. Например, при хората с шизофрения са установени разлики в структурата на мозъка (във фронталния лоб и префронталния кортекс, разширени вентрикули).

Психодинамичен подход

Основните предположения произлизат от теорията на Фройд, че аномалиите се дължат на психологически, а не на физически причини, както и че неразрешените конфликти между идентичност, его и суперего, могат да причинят отклонения.

Психичното заболяване е социална конструкция, създадена от лекарите. Болестта трябва да бъде обективно доказана като биологична патология, но психиатричните разстройства не са такива.
Според специалисти критериите за психични заболявания са неясни, субективни и отворени за неправилно интерпретиране.

Медицинската професия използва различни етикети, например депресивно или шизофренично състояние, за да сложи в някакви рамки онези индивиди, чието поведение не съответства на нормите на обществото.

Това от своя страна поражда редица етични въпроси като този например: Могат ли етикетите (и следователно лечението) да се използват като форма на социален контрол и създават ли предпоставки за злоупотреба с власт?

Към първа част

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: simplypsychology.org
Снимка: articles.bplans.com

 

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихология