Как влияе чувствителността към шум на мозъка и тялото

Акценти

Между 10% и 40% от хората по света страдат от чувствителност към шум, което означава, че изпитват много по-силно раздразнение от шум, отколкото останалите. Лесно е да се каже, че това е личностна черта, недостатък на по-агресивно настроен или хленчещ човек. През последните години обаче учените откриха, че тази чувствителност има биологичен произход. Мозъкът на човек, който се дразни от шумове, реагира различно на звуци.

Важно е да добавим, че тази особеност оказва влияние не само на моментното настроение, но и на дългосрочното психично и физическо здраве.

Невроученият Даниъл Шепърд от Технологичния университет в Оукланд пояснява: „Това е проблем, който лекарите и учените пренебрегват. Всъщност той нарушава качеството на живот на човека.“

Въпросник на Уайнщайн относно чувствителността към шум

Чувствителността към шум не е официална диагноза, но всеки би могъл да разбере дали страда от нея като попълни Въпросника на Уайнщайн. Той включва въпроси като:

• Дразни ли ви шепненето или смачкването на опаковка от бонбон по време на кино прожекция?
• Влудяват ли ви хора, които вдигат шум, когато се опитвате да спите или работите?
• Пречи ли ви музиката, когато се опитвате да се концентрирате?

Чувствителността към шум е различна от мизофонията и хиперакузиса

Непоносимостта към шум е различна от състоянието мизофония, при което човек изпитва нетърпимост и гняв при звука от почукване, прочистване на гърло или дъвчене например. Тази особеност няма общо и с хиперакузиса, при който страдащият изпитва болка или силен дискомфорт от обичайни, не прекалено силни звуци в ежедневието.

Реакция „бий се или бягай“

Чувствителните към звуци хора се дразнят, ядосват или дори страхуват от всички звуци. „Страхът може да отключи реакция „бий се или бягай“, да ускори сърдечния пулс и да повиши кръвното налягане“, пояснява психиатърът Стивън Стансфелд от университета Queen Mary в Лондон.

Свръхчувствителността към звуци се отразява негативно и на качеството на съня. Изследване от 2021-а разкрива, че нощният шум пречи на хората с чувствителност да се наспиват и на следващия ден те се чувстват по-уморени и потиснати от участниците в контролната група.

Дългосрочни ефекти от чувствителността към шум

Според някои специалисти чувствителността към шум повишава риска от сърдечни заболявания, диабет и психични нарушения. Проучване на Стансфелд и колеги сочи, че доброволците с чувствителност, които са изложени на различни нива на шум от трафик, по-често страдат от дългосрочна тревожност и депресия.

Възможно е тревожните хора да са по-наблюдателни и да обръщат повече внимание на звуците около себе си, но не е изключено и чувствителността към шум да засилва тревожността.

На какво се дължи чувствителността към шум

Даниъл Шепърд провежда изследване, по време на което измерва електрическата активност на мозъка на доброволците. Екипът му установява, че при хората, които не страдат от чувствителност, активността се повишава само когато чуят заплашителен звук. При участниците с чувствителност, мозъчната активност остава висока, без значение какъв е звукът, който чуват.

Според Шепърд и невроучения Елвира Братико от датския университет в Орхус различната реакция при двете групи се дължи на начина, по който мозъкът филтрира информацията за постъпващи обичайни звуци. Учените откриват, че при чувствителните към шум хора има специфичен набор от клетки в областта medial geniculate nucleus, които не успяват да филтрират ефективно информацията. Обикновеният човек получава информацията и продължава живота си, но не и свръхчувствителният.

Неефективна филтрация на информацията отвън

Филтрацията е особено важна по време на сън. Тогава мозъкът на повечето хора преминава в режим, който му помага да се адаптира към заобикалящите шумове. При хората с чувствителност към шум преминаването към този режим не е така успешно.

Все още не са известни причините за тези различия, но според финландско проучване върху близнаци чувствителността често се наследява. Все пак е възможно и да се развие през годините, смята Братико.

Съпътстващи заболявания и травми

Особено застрашени от чувствителност към шум са пациентите с тревожност, шизофрения и аутизъм. В някои случаи тя се развива след мозъчна травма и, за съжаление, не отшумява до края на живота.

Как може да се облекчи състоянието на хората с чувствителност към шум

Един от начините да се облекчи дискомфорта на страдащите е като се потисне шумът, доколкото това е възможно. В градоустройствените планове например може да се предвидят тихи вътрешни дворове към жилищните сгради, каучукови елементи в асфалтовата настилка, които да приглушат звуците от преминаващи автомобили, и шумоизолиращи стени покрай магистралите. Вече има градове в Белгия и Франция, където са предприети подобни мерки. Ограничаването на скоростта на движение на превозните средства и изграждането на повече велоалеи и тихи зони в парковете и около реките също би помогнало.

Какво може да направи човек, страдащ от чувствителност към шум, за да се чувства по-добре

Промените обаче отнемат време, което принуждава хората с чувствителност сами да търсят решение на проблема. Добре е да избягват шумните места, да изолират жилищата си и да използват тапи за уши при нужда.

Медикаментозното лечение на съпътстваща тревожност според специалистите също би облекчило неприятните симптоми, причинени от шумовете.

Специалистите препоръчват и провеждане на когнитивно-поведенческа или музикална терапия. Според Елвира Братико успокояващо действат звуците на пианото и арфата. Ако музиката влошава състоянието, страдащият може да експериментира с арт терапия. Тя помага за по-добра релаксация и регулиране на емоциите.