Как да преодолеем страха от кучета

Кинофобия е медицинският термин за страх от кучета. Разбира се, терминът визира ирационален панически страх, но много хора страдат и от най-слабата му форма съвсем осезателно. Кинофобията се основава на две други фобии:

- адакофобия, страх от ухапвания;

- рабиефобия, страх от заразяване с бяс.

Кинофобията е сравнително често срещана, приблизително 3% от хората на планетата я имат и 10% от тях се нуждаят от специализирана помощ, заради тежките й прояви.

Какво ни причинява страхът от кучета?

Подобни състояния се характеризират с панически страх, дори само при мисълта за кучета:

- затруднено дишане;

- изпотяване;

- тремор и световъртеж;

- аритмия и тахикардия;

- невъзможност да се говори ясно;

- ярост;

- засилена тревожност и усещане за нереалност на ситуацията.

Най-тежката форма на тази фобия води човек до неконтролируема паника. Подобни случаи са рядко срещани и дори най-леките форми на страх от кучета причиняват неудобства.

Пречи ли ни този страх?

Живеем с толкова много притеснения, че това може да ни се струва несериозно, но всъщност усложнява живота. Замислете се дали се въздържате от минаване покрай определени къщи, защото в двора им живее куче. Избягвате ли да разговаряте с хора, които разхождат домашните си любимци? Отбягвате ли ходенето на гости в домове с куче?

Ако отговорите са положителни, най-вероятно съзнавате, че животът ви е ощетен от ирационалния ви страх и желаете да го преодолеете. Ето защо ние подготвихме няколко съвета, които могат да са полезни.

Изследвайте страха

Обмислете, от къде идва страхът. Кога се е зародил? Дали произхожда от инцидент с вас самите, наблюдаван такъв, от чута история или е насаден от родител. Може да не ви се вижда важно, но оказва влияние върху това, как възприемате самото усещане. В повечето случаи подобни проблеми се носят от детски години и това ги прави малко по-стабилни. В детска възраст психиката е незряла, логиката по-слаба и волята нетренирана, което обяснява защо подобни усещания са се задържали в дългосрочен план.

Помислете кое точно при появата на кучето предизвиква реакцията ви. Има хора, които се ужасяват от лая на животното. Други не могат дори да гледат снимка с куче. Усетете страха си и го анализирайте в дълбочина.

Пишете 

Голяма част от дейността на психиката се улеснява от описването на мисли и състояния. Воденето на записки относно мислите ви, усещанията и анализите, които сте направили, ще ви показва напредъка, който имате и ще ви дава храна за размисъл в бъдеще. Освен това, когато човек пише, често анализира много по-дълбоко емоциите си.

Опишете случаи, в които сте изпитали страх, помислете за приликите и различията в тях. Само един вид кучета ли предизвикват тази емоция или всички? Когато сте придружен от хора силен ли е страха, също толкова? От малък ли носите това със себе си или нещо го е предизвикало? Родителите ви насърчавали ли са ви да преодолеете негативните емоции или са ги подхранвали с “пази се от кучетата, защото са опасни”?

 Уловете ирационалните мисли 

След анализиране на стимулите и реакциите си, всеки човек е способен да види кой вид мисли натискат бутона за включване на паниката му.

Изведете ги на съзнателно ниво и запишете, потърсете логиката в тях. Ако, когато чуете кучешки лай или видите животно близо до вас, се появява мисълта “ще ме ухапе”, дори когато сте на безопасно разстояние, трябва да хванете мисълта и да се борите с нея. Вътрешните монолози могат да се проведат и далеч от стимула, ако той предизвиква паниката ви, но е важно да се случат.

Ако не са рационални и логични и намирате по-скоро вреда, отколкото полза в тях, работете за промяната. Това отнема доста време и ви превръща на ловец в собствения ви ум, защото следите и неутрализирате своите вредни мисли, но е първата крачка към самоконтрол, преодоляващ страха.

 Намерете рационални доводи

 Това, че сме гледали филм с кучета-убийци само подхранва страховете ни, но не е рационално да вярваме на художествената измислица, която цели да предизвика емоции. Ако наблюдаваме обучение по послушание на малко куче, може би ще разберем как животните се свързват с човека и колко послушни са. Всяка ваша мисъл води до две възможности – насърчаване и отхвърляне.

Най-трудната част от преодоляването на страха е рационализирането на мисленето по въпросите, които засягат проблемната емоция. Подхранването с неистинни, псевдорационални мисли на страховете спира много трудно. Обръщането му в логични, рационални съждения също изисква усилие. Но след като успеете да си дадете логични доводи, сам ще се убедите във вредата от субективния ужас, който изпитвате. И ще го атакувате.

 Етапът с кучетата 

Ако сте рационализирали мислите си трябва да преминете на по-високо ниво. Опитвайте постепенно да се сблъсквате с мисълта за кучета:

- нарисувайте куче на лист;

- четете за животните и гледайте техни снимки;

- гледайте видеоклипове с кучета (нека те са забавни и приятни);

- наблюдавайте кучета през затворен прозорец;

- постепенно отворете прозореца;

- наблюдавайте куче през отворена врата;

- гледайте куче на каишка от разстояние;

- постепенно скъсете разстоянието;

- седнете до приятелски настроено куче;

- поиграйте с кучето на приятели;

- вземете си куче за домашен любимец

Погрижете се да сте достатъчно спокойни с настоящата стъпка, преди да преминете към следващата. Осигурете си подкрепата на някой близък човек. Най-добре ще е използваното куче да е добронамерен домашен любимец на някой приятел, които е прилежно обучен, за да не ви дава поводи за паника. Ако решите да не си взимате домашен любимец от този вид, въпреки че сте преодолели страха, е разумно редовно да извършвате профилактични действия – срещи и игра с куче, за да сте сигурни, че емоцията няма да се възвърне.

По статията работи: Станислава Тонева
Снимка: pixabay.com