Как да продължим напред, когато изгубим хората, които обичаме

През 1938 г. Харвардският университет стартира амбициозен проект, чиято основна мисия е да открие факторите, които най-силно допринасят за човешкото щастие и благополучие. В проекта, наречен „Изследването на Грант", в продължение на близо 80 години са наблюдавани 268 студенти и техните преки потомци.

Ръководителят на изследването Джордж Вайлънт обобщава резултатите кратко и красноречиво: "75 години и 20 милиона долара доведоха до извод, който може да се побере в 3 думи: "Щастието е любов. Точка".

„Изследването на Грант" доказва по неоспорим начин, че всичко, от което имаме нужда, за да бъдем щастливи, е да прекарваме качествено време с хората, които обичаме, и които ни обичат. Пълноценните, пълни с обич и уважение, взаимоотношения с нашите родители, братя и сестри са най-важната предпоставка за щастието и благополучието ни.

Какво обаче се случва, когато важните за нас хора, вече не присъстват физически в живота ни? Как да се научим да живеем със следите, които оставя в нас загубата на любим човек? Как да продължим напред, когато изгубим тези, които обичаме? 

Съчувствие и доброта

Най-важното нещо, което трябва да направите за себе си, е да се отнесете към болката си със съчувствие и доброта. Позволете си да страдате, позволете си да плачете и да се чувствате напълно отчаяни. Загубата ви е съвсем реална и вие имате право на време, в което да скърбите. Изстрадайте мъката и в крайна сметка тя неизбежно ще се разсее.

Приемане на емоциите 

Скръбта не е признак на слабост. Тя е признак на дълбоките взаимоотношения, които сме имали с нашите близки, и обяснява напълно силните емоции, които предизвиква в нас тяхната смърт. Всеки път, когато чуете любимите им песни, гледате любимите им филми, или правите нещо друго, което ви напомня за тях, образът им ще оживява в съзнанието ви. Понякога ще се усмихвате на тези спомени, а друг път ще ви разплакват, но всичко това е част от изцелението.

Погрижете се за спомените

Подредете всички налични снимки в албум, в общ файл в компютъра си или в рамки, които да поставите в дома си. Подобни занимания са изключително полезни, защото създават успокояващото чувство, че се грижите за това скъпите ви хора да не бъдат забравени. Освен това, дори само поглед към тях в труден момент, може да ви даде силата, от която имате нужда.

Споделяне на истории

Припомнянето на различни истории и споделянето им с други хора е важна част от изцелението. Разказаните спомени за близостта и щастието, което сте изпитвали с човека, когото сте изгубили, ще ви припомни колко обичани и ценни сте били за него.

Приспособяване към новата реалност

Част от приспособяването към новата реалност включва инвестиране в други взаимоотношения. Въпреки че след загубата може да е много трудно да подновите социалните си контакти, постепенно трябва да се върнете към тях. Времето, споделено с други хора, може да подобри настроението ви и да ви утеши. Не забравяйте, че в тези толкова трудни моменти, имате нужда да знаете, че не сте сами.

Опитайте се да приемете загубата и като житейски урок

Нищо в живота не е завинаги. Приемете този факт и се научете да живеете за момента. Животът е постоянно пътуване, чиято цел е да ни научи как да го живеем по-пълноценно, как да му се радваме от цялото си сърце, как да обичаме хората сега, в този момент, да ги обичаме така, че да не съжаляваме за нито един пропуснат миг с тях.

Пътят към възстановяването

Новата ви роля ще е болезнена. Не се заблуждавайте, че някога ще успеете да излекувате мъката от загубата на любим човек. Болката никога няма да отшуми напълно, просто с времето ще стане по-малко остра. Това, което можете да направите за себе си, е често да си припомняте колко големи щастливци сте - въпреки тежката загуба.

В мига, в който погледнете на нещата по този начин, ще ви залее вълна от щастие. А щастието е любов. Точка.