Отложена скръб: причини, симптоми и как да се справим

Обикновено се приема, че когато загубим човек, когото обичаме, скръбта идва веднага. В повечето филми главният герой веднага бива завладян от душевно страдание след научаване на лошата новина.

Скръбта обаче рядко е толкова предсказуема. Тя може да засегне човек веднага, но същo така може да се промъкне на по-късен етап. Понякога може да изглежда, че някой изобщо не скърби след загубата на любим човек. Но този човек може да не е в състояние да обработи напълно случилото се поради:

• нервен срив;
• претоварване;
• други мисли.

Възможно е обичайните симптоми на скръб да не се проявят веднага, а по-късно – понякога, дори значително по-късно. Това е известно като отложена скръб.

Какво представлява отложената скръб?

Накратко, отложената скръб е естествена реакция на загубата, която често преживяваме месеци или дори години след настъпване на събитието.

„Скръбта не се появява в точно определен момент“, обяснява д-р Брайън Бруно, психиатър и директор по медицинските дейности в „MidCity TMS“ в Ню Йорк, САЩ. „Скръбта не е линеен процес.“

Отложената скръб може да засегне всеки, включително тези, които не изглежда да скърбят веднага след загубата на любим човек, както и хората, които са започнали да страдат в момента на събитието, но вече смятат, че са започнали да преодоляват загубата.

„Въпреки че е минало време от загубата, мъката все още може да ви засегне, сякаш всичко се е случило вчера.“, обяснява Бруно.

Видове скръб

Скръбта може да приеме много различни форми. Има шест често срещани типа, освен отложената скръб.

Преждевременна скръб

Този тип скръб започва преди, а не след смъртта или загубата.

Преждевременната скръб най-често се среща при:

• лица, полагащи грижи за болен човек, или такива с роднина, настанен в болница;
• юноши с родител, който има терминално заболяване;
• хора с раково заболяване.

Подобно на отложената скръб, няма точна времева рамка, в която преждевременната може да засегне някого. Преждевременната скръб може да се появи години преди загубата.

Неусложнена скръб

Това е типът скръб, за който повечето хора мислят, когато говорят за чувствата си след загуба на любим човек. Може да включва симптоми като:

• плач;
• проблеми със съня;
• промени в апетита;
• затруднено концентриране;
• гняв;
• депресия.

Симптомите обикновено са най-тежки в началото и намаляват с времето.

Неразбрана скръб

Неразбрана скръб изпитват хора, които чувстват, че не могат открито да признаят или говорят за случилото се. При този вид скръб човек може да почувства натиск да „продължи напред“ или да скрие тъгата си поради:

• семеен натиск;
• културни или религиозни вярвания;
• обществени очаквания.

Двойките, които преживяват спонтанен аборт или мъртво раждане, често определят чувствата си като неразбрана скръб, защото хората очакват от тях да се върнат веднага на работа или да скрият загубата си.

Неразбраната скръб често е рисков фактор за отложена скръб.

Травматична скръб

Скръбта, резултат от насилствена или внезапна, неочаквана загуба, е известна като травматична. Травматичната загуба се счита за рисков фактор за развитие на посттравматично стресово разстройство, както и за отложена скръб.

Усложнена скръб

Според Алексия Смит, лицензиран професионален съветник в Мериленд, усложнената скръб е следствие от преживяването на няколко загуби.

Продължителна скръб

Продължителната скръб е известна още като сложна или хронична скръб. Това е вид постоянна, широко разпространена и тежка скръб, която не отшумява с времето.

Ако не се обърне внимание, продължителната скръб може сериозно да наруши ежедневния живот и да доведе до мисли или действия за самоубийство. Скръбта, която продължава много дълго време, може да изисква лечение от специалист по психично здраве.

Продължителната скръб е призната като заболяване от Световната здравна организация и е вписана като разстройство в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства. Смята се, че продължителното скръбно разстройство засяга около 7% от опечалените хора.

Прочетете още:

• 3 вида непризната скръб, за които никой не говори

Причини за отлагане на скръбта

„Отложената скръб е причинена от неспособността на индивида да преработи шока от загубата в момента, в който тя е настъпила.“, обяснява Бруно.

Задължения и заетост

Отложената скръб често се дължи на социални или професионални задължения по време на загубата, които могат да принудят човек да сдържа емоциите си. Например човек може да не е в състояние да обработи загубата на своята половинка или родител в началото, защото е зает с погребението или се чувства тревожен от внезапен финансов натиск.

Липса на време и спокойствие

Отложената скръб се проявява, когато човек има време и пространство да се изправи срещу загубата и чувствата, които потиска.

„Отложената скръб е тялото ви, което най-накрая обработва емоциите, които сте имали нужда да изразите.“, обяснява Бруно. „Най-накрая тялото се чувства достатъчно спокойно, за да изпита и почувства тези емоции.“

Внезапни напомняния за загубата

Отложената мъка може да бъде предизвикана и от внезапно напомняне за загубата, което кара чувствата да се появят отново. Например изследователите очакват, че пандемията от COVID-19 може да провокира отложена скръб у много хора, защото не са били до любимите си в последните им дни.

Симптоми на отложената скръб

Отложената скръб е мощна, многостранна реакция, а не единична. Това означава, че не засяга всички по един и същи начин.

Бруно обяснява, че „отложената скръб е реакция на непреработените емоции и че стресът може да се прояви по различни начини“.

Отложената скръб може да предизвика емоционални и физически симптоми, включително:

• повтарящи се спомени за загубата;
• чести сънища и кошмари за починалия човек;
• проблеми със съня;
• силно чувство на тъга;
• копнеж;
• самота;
• гняв;
• проблеми с концентрацията;
• ниски нива на енергия;
• умора;
• болка;
• тревожност;
• промени в настроението;
• промени в апетита;
• апатия.

Как да се справим с отложената скръб?

В много отношения справянето с отложената скръб е подобно на справянето с други форми на мъка – просто се научаваш да управляваш чувствата си.

Дайте си време да приемете загубата

Според Брайън Бруно най-доброто нещо, което човек може да направи, е да си даде време за приемане на загубата. „Няма времева линия, която да се следва, или краен срок за преодоляване.“, казва Бруно.

Грижа за себе си

Опитите да бъдете мили и търпеливи със себе си и да правите всичко възможно, за да се грижите за здравето си, докато скърбите, могат да бъдат важни стъпки по пътя ви към изцелението.

Подкрепа от другите

Не забравяйте, че е добре да мислите и говорите за човека, когото сте загубили.

За някои хора може също да е полезно да:

• разговарят с приятели и роднини;
• започнат личен дневник;
• присъединят към група за подкрепа.

Терапия

Ако продължавате да изпитвате силно страдание и скръб, може да се обърнете за помощ към терапевт или друг специалист по психично здраве. Терапевтът може да ви помогне да решите дали да се възползвате от допълнително лечение, като индивидуална психотерапия или медикаменти.