Как миризмите влияят на човешката психика

Ежедневно човешките същества са изложени на множество физически стимули и информационни потоци, които имат пряко взаимодействие с мозъка и психиката им. Въпросът е как това влияе на психическото ни състояние?
Технически, при откриване на миризма обонятелните неврони в горната част на носа генерират импулс, който се предава към мозъка по продължение на обонятелния нерв. Частта, до която пристига първо, обработва сигнала и след това предава информация за миризмата на други области, тясно свързани с лимбичната система.

Тя включва набор от структури в мозъка, които се считат от учените за важни за контрола на настроенията, паметта, поведението и емоциите. Често се смята, че това е една от най-старите или примитивни части от мозъка, защото същите тези структури са регистрирани и при първите бозайници. Това е факторът, който ни помага да разберем защо миризмата играе толкова важна роля при паметта, настроението и емоциите.

Миризми и памет

Усещането за миризма е тясно свързано с паметта, вероятно повече, от което и да е друго от сетивата ни. Ароматите с пълна обстоятелствена функция (за определен индивид) могат да предизвикат конкретни и общи спомени – ароматът на разцъфнала овощна градина може да предизвика спомени за пикник в детска възраст например.
Подобно изплуване на подобни продукти на нашата памет може да се появи спонтанно, защото миризмата действа като спусък, който предизвиква ментална реакция.

Всичко това води до логичния съвет, когато четете или учите нещо, което трябва да възпроизведете на по-късен етап, да си запалите ароматна свещ или да пръснете край себе си конкретен парфюм. Ако същата миризма се разнася край вас, когато възпроизвеждате информацията, това ще улесни сработването на процесите, свързани с паметта.

Миризми и емоция

В допълнение, към това, че ароматите са пряко свързани със спомените, те оказват и пряко влияние върху емоционалното състояние на личността.
Парфюмната индустрия дължи успеха си именно на тази връзка, като компаниите развиват аромати, които се стремят да предадат широк спектър от емоционални състояния и чувства — желание, доминантност, жизненост и релакс.
На лично ниво миризмите са изключително важни, когато става въпрос за привличане между двама души. Изследванията показват, че миризмата на човешкия организъм, която е характерна за конкретната генетична комбинация, изграждаща и имунната система, може да помогне на подсъзнанието да избере партньора. Някои учени считат, че целуването е еволюирало от първоначално душене и опитване на партньора, с цел да се реши дали има съвпадение.

Вероятно голяма част от човешкия емоционален отговор на аромати се управлява от асоциации, което е потвърдено от факта, че за повечето миризми различните хора имат различни възприятия. Въпреки че всеки може да възприеме един парфюм по различен начин, съществуват миризми, които всички хора намират отблъскващи, до голяма степен, защото ни предупреждават за наличието на опасност – миризмата на дим или гнила храна. Всичко това е наследство от времето преди да еволюираме.

Психическото въздействие при загуба на обонянието

Като се има предвид, че нашето усещане за миризма, освен че е един от петте начина, по които се свързваме със света около нас, играе важна роля в психологическия ни живот, отсъствието му може да има дълбоко въздействие. Хората, страдащи от заболявания, които им отнемат обонянието, често говорят за чувство на изолация и откъсване от света около тях и изпитват "замазване" на емоциите. Загубата на обоняние може да повлияе на способността на индивида да формира и поддържа близки лични взаимоотношения и да доведе до депресия. Важен въпрос тук е фактът, че загубата на обоняние е невидима за всички, освен за страдащия.

При разглеждането на връзката между обонянието, емоциите и паметта, може да се види, че загубата на чувство за мирис може да доведе до загуба на важна сантиментална пътека в спомените.
Изследванията показват, че загубата на обонянието може да бъде показател за нещо много по-сериозно. Загубата на усещането за аромати се проявява както при болестта на Паркинсон, така и при болестта на Алцхаймер, а проучванията показват, че отслабващото обоняние може да бъде ранен признак на появата на двете състояния, издаващо ги няколко години преди да се развият моторни проблеми.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: fifthsense.org.uk
Снимка: whattoexpect.com