Манипулация чрез миризма

Преди години чух как известен отвъд океана брокер на недвижими имоти разказва за най-големия си трик. Човекът обясни, че ако счита, че някоя къща е подходящ дом за клиентите му, то отива предварително на адреса и пече домашно приготвени корабийки с канела и портокалови корички, така изпълва дома с миризма на домашни сладки и когато посрещне семейството, то има по-различно отношение към сградата. Ароматът така напомнял на хората за приятните моменти от детството, че те неимоверно си спомняли за тази къща, когато идвал моментът на избор. Дълги години се чудех на казаното, докато не реших да проверя — все пак съществуват редица реклами за неуловими парфюми, привличащи срещуположния пол, омекотител с божествен аромат и препарат за чинии, който миришел по-добре от рози през май. Може ли подобно нещо да повлияе на личния избор на човека и ако да — как?

Подмамването с аромат не е възможно, ако концентрацията му е под нивата, които усещаме - те няма да ни накарат да направим нещо, което не желаем… но ако подушим някаква миризма, може би тя ще ни повлияе.

Ароматите, използвани в подходяща форма и количество, могат да влияят на нашите потребителски интереси и възприятието за качеството на продуктите, които купуваме. Пример е, че миризма, съответстваща на концепцията за продукт (като флорален аромат) е способна да увеличи възприеманата стойност на спалното бельо и цената, която потребителите са склонни да платят за него.

Странно или не, тематичните аромати имат влияние над общоприетите стойности и оценяването на парична стойност. Миризмите всъщност могат да бъдат ползвани, за да повлияят, както на щедростта, така и на надеждността и политическите ни пристрастия. Оказва се, че цитрусовият аромат кара хората да бъдат по-щедри по време на благотворителни кампании, като Habitat for Humanity дори са го изпробвали. „Миризмата на чисто“ (приятните аромати на почистващи препарати) създават усещане, че хората срещу нас са по-честни и справедливи. Пример е това, че хората в чиста, ароматна стая са способни да споделят по-голяма част от печалбата си с анонимен сътрудник, отколкото такива, които са в непочистена стая.

Ако сме политици може като един истински Макиавели да манипулираме дори избирателите си. През октомври 2010 г. Карл Паладино е използвал над 200 000 листовки на противниците си, напръскани с аромат на гниещ боклук, в резултат печели първичните губернаторски избори с огромната разлика от 24%.

Следващият път, когато пазаруваме или разглеждаме социални или политически решения, май е добре да подушим въздуха. Има ли аромат, който да влияе на нагласите ни?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: onehallyu.com