Китайска притча за победите без насилие

Преди много години в Китай живяло фермерско семейство, в което имало само баща и двама сина. Дълги години възрастният мъж работел усилено, за да направи фермата си възможно най-успешна за своите наследници. Възрастта му напредвала, здравето му се влошавало и един ден се оказал на смъртния си одър, заобиколен от синовете си. Той се обърнал към тях и им обяснил, че завещава плодовете на своя дългогодишен труд в техни ръце.

Възрастният мъж починал, а двамата му наследници разделили по равно земята и започнали да я обработват. Развитието на разделената ферма вървяло добре и по-големият син се оженил за красива, но алчна жена, докато по-младият не бил нито така снажен, нито така борбен, че бързо да си намери булка.
С времето, въпреки че живяла без особени лишения, жената на по-възрастния брат започнала да му говори, как не е редно по-малкият да получи половината от бащината си земя. В началото съпругът й отхвърлял доводите, които му предоставяла, но накрая склонил и отишъл при брат си с молбата да му отстъпи част от своят парцел. В първия момент по-малкият и по-слаб физически брат, не счел, че е редно да отстъпи наследството си, зюащото дори едната половина от земята можела да изхранва семейство, но не искал да влиза в конфликт с единствения си жив роднина и все пак отстъпил.

Фермерската съпруга била щастлива, братята продължили усиления си кърски труд и живота продължил, но мирът бил кратък. Женската алчност отново се обадила и големият брат отново се поддал на влиянието й, като отново отишъл при по-малкият, за да иска парче от земята му, като този път се разразил спор. След известно спречкване по-дребният и слаб брат отново отстъпил част от парцела си, въпреки че осъзнавал, че с това, което му остава едва би изхранвал себе си, какво би оставало за бъдещо семейство.

След втората си победа жената не получила удовлетворението, което очаквала. Тя ламтяла за целия имот, защото виждала колко лесно мъжът й отнема наследството на брат си, та го накарала да заграби цялата земя. Съпругът осъзнавал колко едър и силен е и под нейно влияние отишъл при брат си и започнал спор с него. Когато по-младият се възпротивил получил множество силни удари без капка жал.

Пребит и изхвърлен той тръгнал да се скита по прашните пътища. След няколко месеца мизерстване, пресичайки една китна китайска долина, той видял група шаолински монаси, запътили се за тренировка. Малкият брат се сетил за голямата слава, която имат бойните умения на монасите и ги последвал. Когато стигнал до манастира бил приет от един от по-възрастните монаси и изслушан с изключително съчувствие. Монахът го попитал защо е изявил желание да се присъедини към послушниците, а скитащият мъж обяснил, че иска да изучи кунгфу, за да си върне заграбеното наследство. Възрастния монах приел новоприетия послушник и решил да го разведе из дворовете на манастира. В един от тях заварил новородено теленце и го взел със себе си, а в следващия му показал съвсем млада върбичка.

- За да бъдеш приет за обучение по кунгфу трябва да закалиш своята сила, за това трябва да прескачаш тази върба, носейки това теле по петдесет пъти всяка сутрин и всяка вечер.
Малкият брат, се съгласил и от скитник и бивш фермер се превърнал в послушник монах. Минали дни, седмици, месеци и дори години. Както теленцето, така и върбата пораснали, но скачащият послушник продължавал да изпълнява заръката на възрастния монах. Един ден те започнали разговор:

- Учителю, – рекъл послушникът- аз вдигах телето всеки ден, докато се превърна в крава и прескачах върбата цели три години. Смятате ли, че съм достатъчно силен, за да ме обучите в кунгфу?

Възрастният монах погледнал кравата, усмихнал се и казал:

- Послушнико, не е необходимо да се учиш, ти вече завърши обучението си по кунгфу. Достатъчно силен си, за да си върнеш загубеното наследство. Трябва просто да вземеш кравата с теб и да я използваш, за да обработваш земята си.

- Но какво ще правя, ако брат ми отново опита да ме нарани, биейки се за моята земя?

Монахът се засмял звънко и отвърнал:

- Не се тревожи, ако брат ти отново вдигне ръка срещу теб, ти просто вдигни кравата и се приближи към него. Няма да има борба.

Послушникът не повярвал на монаха, но решил все пак да се върне у дома и напуснал манастира. Когато се прибрал в старата си къща отново започнал да обработва земята, наследство от баща му и да се грижи за кравата, доведена от Шаолин.
Още същият ден по-големият брат видял в далечината бившия послушник да обработва оризището и силно се изненадал, че го заварва отново у дома. След изненадата в него лумнал и гняв – как смеел този човек да се връща и да иска, това, което вече не е негово?! Толкова се ядосал, че се втурнал към работещия на полето, с идеята да се впусне в бой, защото винаги преди е побеждавал в подобни съревнования. 

По-малкият брат обаче го видял отдалеч и си спомнил съвета на възрастния монах, приближил се до кравата и умело я повдигнал, след което, още с добичето на ръце, той тръгнал към напредващия ядосан мъж. Големият брат силно се изненадал и изплашил, че брат му е толкова силен и стреснат избягал. Повече никой не смеел да вдигне ръка срещу шаулинския послушник, който можел да повдигне крава.

По материала работи: Станислава Тонева
Източник: legacy.ymaa.com
Снимка: emgn.com