Начало Психология Социална психология Обществото Военни конфликти и психология на мира

Военни конфликти и психология на мира

Военни конфликти и психология на мира  - изображение

В съвременната психология учените разграничават мислите и действията. По същия начин психолозите на мира разграничават рязко конфликтите и насилието, които съответно се приравняват с мисли и действия. Конфликтът (между индивиди или групи) често се определя като възприятие на несъвместими цели, реални или въображаеми, докато насилието се отнася до агресивни действия, които се извършват умишлено с намерение да навредят на другите. Поради това в психологията на мира източниците и последиците от конфликта често се третират отделно от насилието. Тя разграничава два типа общо насилие: епизодично и структурно.

Епизодичното насилие е събитие, което има за цел да нанесе физическа вреда на индивид или група, може да се появи само веднъж или многократно. Макар появите му да са драматични и смъртоносни, структурното насилие е коварно, но понякога дори се приема за нормално от обществото.

Структурното насилие убива хората също толкова сигурно, колкото насилствените епизоди, но го прави бавно и ограничава живота чрез нарушаването и буквалното отнемане на човешките права и основните човешки нужди. Пример е, как по света има достатъчно храна за цялото население, но част от хората умират от глад, поради начина за разпределение на ресурсите - това се категоризира като извършване на структурно насилие. Структурното насилие е подкрепено от доминиращите в обществото и всъщност се наблюдава и в културното насилие.

Що се отнася до мира - отрицателните мирни намеси са предназначени за предотвратяване или смекчаване на епизодите на насилие, докато положителните мирни намеси са насочени към намаляване на структурното насилие.

Отрицателните мирни интервенции могат да бъдат приспособени към различните етапи на насилствен епизод:

- конфликтна фаза, която предхожда насилствения епизод;

- фаза на епизодично насилие;

- постнасилствена фаза.

Фактически структурното и културното насилие не могат да бъдат предотвратени, тъй като всички общества имат известно ниво на подобно насилие.

Положителните мирни интервенции включват социални и културни промени, които намаляват структурното и културно насилие и насърчават по-справедлив социален ред, който отговаря на основните потребности и права на всички хора.

Поради това психологията на мира се занимава с моделите на мислите, чувствата и действията -индивидуални и групови, които участват в насилствени епизоди, както и с предотвратяването и смекчаването на епизодите на насилие. Касаят я мисли, чувства и действия, които създават социални несправедливости, както и социално справедливи договорености между индивиди и групи.

Изследванията

В най-общи линии съществуват два вида изследване на мира - аналитично и нормативно. Независимо от ориентацията на проучването (нормативно или аналитично), то се занимава главно с психологическите аспекти на формирането, ескалацията, намаляването и разрешаването на конфликти (включително военни действия), психосоциалните условия, благоприятни или вредни за устойчивия мир, и психосоциалните последици на войната и насилието. За отделните случаи са подходящи различни нива на анализ и обяснение: от нивото на индивидите към групите, социалните организации и институциите, държавите и държавните системи (напр. Европейския съюз), военните съюзи (например НАТО) и колективните системи за сигурност (напр. ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа).

Как се формират конфликтите

Вече споменахме, че конфликтите и насилието са две различни неща, но как се зараждат и ескалират първите, за да се стигне до появата на вторите? Конфликт има, ако очаквания, интереси, нужди или действия на поне две страни в едно отношение се възприемат като несъвместими. Психологията на мира се занимава основно с конфликти между социални групи (междугрупови конфликти – етнически групи, религиозни групи, държави и т.н.) в области като международно влияние, богатство, достъп до суровини и пазари, културни или религиозни ценности.

При конфликтите се прави разлика между явни позиции и основни интереси. Първите се състоят в придържане към позиции като „Няма да преговаряме с противника“. А вторите най-често се отнасят до властови претенции и икономически интереси. Наясно сме, че появата на конфликти е неизбежна, но изненадващо се оказва, че те могат да доведат до положителни промени. За целта трябва да се предотврати ескалацията на конфликта, която може да доведе до насилствени действия.

Ескалиране на конфликтите

Конфликтите могат лесно да ескалират. Може да възникне цикъл на насилие между различни страни, като жертвите на първоначалната атака могат да се превърнат в насилници, без дори да го осъзнават.
Засилването на конфликта понякога се подклажда чрез целенасочена дейност, като пропаганда, психологическа война, разпространяване на манипулирани данни по медиите, прояви от политическо естество, използване на културни символи и още много други средства. Почти всеки от тези методи манипулира с лъжи или влага едва частичка истинна информация, за да преувеличи негативните страни на противника в конфликта.

Основните характеристики, които се придават на врага са:

- Придаване негативен вид на противника, например че е агресивен и неморален;

- приписване на едностранна вина за отрицателните събития;

- осъждане на сходни на "нашите" противникови действия (поява на двоен стандарт, например нашите запаси оръжие са за самозащита, а неговите са за нападение).

Подобна пропаганда може да доведе до дехуманизиране на противниковата страна и отмяна на моралните стандарти за нея. Така се оказва, че „в крайни случаи“ може да се допусне, а понякога е дори желателно, врагът да бъде убит. Изграждането на образа на врага е доста важна част от оправданието, което се дава за военните действия, освен това подобрява самовъзприятието на воюващата страна.

Психологическа война

Тя включва генериране и засилване на военната подкрепа сред цивилното население. Част от методите, използвани за целите й, са:

- Налагане на дезинформация чрез медиите, военна пропаганда, представяне на саботажи, убийства и терор;

- пропагандно повтаряне и украсяване с подробности на информацията, предоставяна на обществото, с цел представяне на вражеското изображение в негативна светлина и засилване на усещането за заплаха;

- пренебрегване и девалвиране на информация, която може да успокои населението и да започне потушаване на конфликтните (и насилствени) действия.

При всичко това, може да се окаже, че дори негативното поведение на противника може да е провокирано от военни, политически, икономически, социални и дори религиозни действия.

Туширане и разрешаване на конфликти

Психологията на мира разглежда разнообразни стратегии за мирно, ненасилствено разрешаване конфликти (де-ескалация на конфликта, разрешаване на конфликта, трансформиране на конфликта). Могат да се различат стратегиите на официално ниво, подходи на неофициалната дипломация, стратегии на равнище гражданско общество.

Действия на официално ниво

По време на Студената воина, САЩ и Съветският съюз трупат огромни количества оръжия и това разбираемо тревожи средите на психолозите. Методът на Чарлз Егертън Озгуд е наречен Постигане на реципрочност при намаляване на напрежението (Graduated Reciprocation in Tension-Reduction) с цел да предотврати ескалацията и да създаде атмосфера на взаимно доверие.

Той се състои в това едната страна публично да обяви и изпълни конкретна стъпка, която може да бъде наблюдавана и проверена, за да намали натрупаното напрежение, като кани другата страна да направи нещо подобно. Така се разгръща спиралата на доверието. Важно е стъпките да не заплашват сигурността на страните, а да тушират напрежението, свързано с трупането на ядрено оръжие, като всяка страна се ангажира с реципрочни инициативи. Макар да няма ясни доказателства, се предполага, че въз основа на тази концепция са преведени преговорите след кубинската ракетна криза.

Когато страните се занимават с продължителни тежки конфликти, трудно могат да бъдат провеждани конструктивни двустранни преговори. В този случай трета страна (например социолог или известен политик) може да служи като посредник, за да улесни управлението на конфликта. Медиаторите трябва да са добре запознати с конфликта и неговата история, да имат доверието на двете участващи страни и трябва да са запознати с анализа на конфликтите и комуникационните стратегии. Важните стратегии включват установяване на доверие, разработване на основните елементи на конфликта и евентуално раздробяване на проблема, така че да могат да бъдат постигнати поне частични решения и предотвратяване или спиране на насилието. Проблемите възникват, когато медиаторите са предубедени и имат силни индивидуални интереси. Успехът на медиацията е по-вероятен, ако конфликтът е умерено интензивен.

Действия на неофициално ниво

При тежки и продължителни конфликти понякога е препоръчително включването на нивата под официалната дипломация. Интерактивното разрешаване на проблеми е неформален подход за обединяване на членовете на конфликтните страни. Те могат да включват граждани, които са си спечелили уважение в различни области на обществото, като например медиите, бизнеса, политиката, образованието или религията. Екип от социални учени инициира и насърчава процеса на решаване на проблеми с елементите на диагностициране на конфликти, генериране на алтернативи и разработване на ненасилствени решения, които водят до резултати, задоволителни за всички заинтересовани страни. Налице е очакване или надежда, че участниците влияят върху своите правителства и общественото мнение. Подобни методи са прилагани от американския психолог Хърбърт Келмани и екипа му, при работата по конфликта между Израел и Плаестина.

Действие на ниво гражданско общество

Медиите често са виновници за ескалацията на конфликта, чрез формирането на образа на врага, в разрез с мирната журналистика, която има за цел да разследва и използва влиянието на медиите като средство за насърчаване на конструктивното, ненасилствено разрешаване на конфликти. Ключовите стратегии се състоят от представянето на конфликтните страни, както и конфликта, и неговата история по подходящ начин, идентифициране на пропагандата и показване на страданията на хората.

Колективните искания и мирните демонстрации на населението за социално справедливо решение могат да окажат влияние върху действията на управляващите. Ангажирането на гражданите зависи, наред с други фактори, от съществуването на определени възможности в обществото, от индивидуалните ценностни ориентации (например, идеята за неприемливост на ненасилието и социалната справедливост), наличието на ролеви модели и шансовете за успех на действията.

Контактите между противопоставени групи на ниво общини, асоциации, университети, профсъюзи могат да допринесат за изграждане на положителни взаимоотношения и намаляване на предразсъдъците. Условията, свързани с подобряването на взаимоотношенията между такива групи, включват:

- Наличие на общи цели, които могат да бъдат постигнати чрез сътрудничество;

- подобен или сходен социален статус;

- контакти, поддържани от органите на обществото.

При асиметрични конфликти, когато една страна на конфликта е политически, икономически и/или военно по-силна, може да лиспва интерес за устойчиво разрешаване на конфликта. При асиметрични условия, когато коренните причини за конфликта не могат да бъдат разгледани в достатъчна степен, структурното насилие продължава. За такива ситуации, са разработени подходи като ненасилствената съпротива.

Ненасилствената съпротива се отнася до обществено, ненасилствено поведение, насочено срещу несправедливостта. Тя включва публично обясняване на собствените намерения, ангажира се да комуникира с другата страна и с готовността да понесе негативните последици от собствените действия. Методите за ненасилствена съпротива варират от протести (демонстрации) до отказване от сътрудничество (стачки) и гражданска съпротива (блокада на движението по пътищата).

Ефекти на войната и насилието

Психологията на мира разглежда войната и насилието, с цел да илюстрира психологическите и социални факти около военните действия и да документира причиненото човешко страдание. Психологическите последици включват по-специално травмите (предимно на цивилното население, но и на военните), когнитивните и емоционални щети и унищожаването на доверителни социални взаимоотношения.
Често военните действия не решават основния проблем, заради който са възникнали, а просто предизвикват ново насилие и още военни действия. В следвоенни общества може да се наблюдава повишено ниво на обществено и семейно насилие. Военните действия водят до загуба на ресурси, необходими за справяне с цивилни въпроси, като образование, социални грижи и здравеопазване.

Психосоциални условия за устойчив мир

Дори когато е спряно насилието или бъде подписан мирен договор, за да се намали риска от повторно ескалиране, са необходими физическо и икономическо възстановяване, както и психосоциални интервенции. Тези намеси имат за цел да излекуват психосоциалните рани, причинени от войната, да изградят доверие, да развиват обща колективна памет, да разпознават миналото и да постигат помирение и/или прошка. Примери за това са терапевтичните занимания след нанесени травми.
Независимо от конкретни конфликти и насилие, изследванията за целите на психологията на мира разглеждат психосоциалните условия, които възпрепятстват или насърчават устойчивия мир. Основната цел е да се превърнат културите, завладени от насилието, в култури на мира.

Пречки пред мира

Съществуват културни особености, които представляват пречка пред устойчивият мир:

- Възгледите, че собствената социална група (етническа, религиозна, национална и т.н.) е по-висша и по-ценна, а другите са ниско поставени (или в крайния случай без стойност);

- развитието на образа на врага, дехуманизацията на другите, легитимиране на насилието и щетите, които им биват нанесени;

- идеологии като етноцентризъм, ориентация на социалното господство, авторитаризъм, национализъм, милитаризъм, както и образователна система, която насърчава тези идеологии;

Факторите, благоприятстващи устойчивия мир

За да се задържи здраво и устойчиво състояние на мир са нужни:

- убеждението, че макар и чести, конфликтите са решими без насилие;

- концепция за хуманизъм с характеристики на човешко достойнство, пацифизъм, съпричастност, уважение, толерантност, солидарност и уважение към всички хора и към човечеството като цяло;

- критична близост до група, която (освен положителната идентификация) също съзнава и приема собствените слабости, грешки и извършени неправомерни действия в колективната самоконцепция.

В превръщането на културите на насилие в култури на мира фокусът върху пазене на човешките права е от голямо значение. Те са неотменими права, които се отнасят до всички хора, без разлика по пол, цвят, етническа принадлежност, език, религия, политически възгледи или социален произход. От особена важност в концепцията на ООН за правата на човека е това, че те са значителни и неделими, и че се отнасят до всички хора без изключение. Представителните проучвания, проведени в Германия и анализирани за целите на психологията на мира, показват, че съобразяването с човешките права се счита за много важно, но в същото време познаването им е на ниско и неточно ниво. Резултатите сочат, че хората знаят и разбират не повече от 50% от правата на човека: някои граждански права са известни, а икономическите и социалните права често дори не се считат за права на човека. От значение за мирната психология също е анализът на това дали човешките права се използват в смисъл на мирен живот и съжителство или те се използват за злоупотреба с изграждане на вражески образи и за подготовка на военни конфликти.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: oxfordbibliographies.com; wikipedia.org
Снимка: stratejikoperasyon.wordpress.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияЛайфстайлСнимкиНовиниПсихологияАнкетиСоциални грижиИнтервютаЛюбопитноЗдравни съветиБотаникаЛечения