Трябва ли да има норма за тегло въобще

Брае Кооп е млада жена, която страда от психично заболяване, но опитва да намери себе си и води ежедневни борби, за да го постигне.
Ето какво споделя тя с читателите в едноименния си блог във връзка с наднорменото си тегло.

Не приемам тялото си. Не обичам тялото си. Аз дори не го харесвам. Всъщност съм смутена от начина, по който изглеждам.

Убеждавах се, че никога няма да ме одобрят за работната позиция, която исках, именно заради теглото ми.

Искрено вярвам, че никога няма да срещна мъж, който да ме обича, точно заради теглото ми.

Сигурна съм, че приятелите ми се срамуват да са край мен, заради начина, по който изглеждам.

Това са нещата, в които вярвам. Валидни ли са тези чувства? Да. Истина ли е това, което ме кара да се чувствам така? Не.

Отделете минута, за да помислите как виждате тялото си. Дали думите „несъвършен, твърде дебел, твърде кльощав, грозен и т.н.“ изникват в съзнанието ти? Или първо се сещаш за думи като „силен, устойчив, дом, красив и т.н.“?

Ще се разпадне ли светът, ако започнем да гледаме на телата си по различен начин? Дали Земята би спряла да се върти от страх, че се е появила една нова любов – нашата към собственото ни тяло?

Не.

Дали цветята няма да бъдат още по-ярки и красиви?

Дали дърветата няма да се извисят още по-високи над нас?

Дали океанът няма да е още по-нежен в милувките си, целувайки брега?

Когато празнуваме любовта към тялото си, Майката Природа празнува Майката Природа.

Земята вдига наздравица, когато види че съзиданието боготвори собствената си красота.

Виновна съм, че разкъсвам себе си заради свръхтеглото и мерките си. С наднормено тегло съм.

Но, по дяволите, наднормено над коя норма?!

Над нормата на общество, което ни казва да не празнуваме, че ни има, такива каквито сме? Над нормата за поносими несправедливости в този свят? Да вървят по дяволите всички норми, които сме преминали или които не сме достигнали.

Напомням на себе си, че тялото ми заслужава обич и грижа.

Че моето тяло не ме кара да се срамувам.

Че моето тяло е моят дом.

Покой.

Безопасност.

Спомени.

Оставете думите ми да ви припомнят, че светът може да е жесток, но тялото ни – не. Нека се отнасяме към него мило и с внимание.

Вие сте силни. Вие сте устойчиви. Вие сте смели и красиви.

Не е нужно да приемате тялото си. Няма нещо нередно в него, което да налага да бъде прието. А се грижете за него, предпазливо и с любов. Безгранична любов.

Белези, рани, целулит, несъвършенства и всичко останало. Грижете се за тях. Обещавам да отпразнувам любовта ви към тялото с вас.

С обич,

Брае Кооп