Психично разстройство, свързано с избягване или ограничаване приема на храна

Напълно нормално е за малките деца да отказват определени храни или да не желаят да опитват нови вкусове. Повечето от тях израстват тази своя придирчивост до шестата си година. Когато обаче поведението се запази във времето и изглежда твърде крайно, може би става въпрос за разстройство, свързано с избягване или ограничаване приема на храна (Avoidant Restrictive Food Intake Disorder/ARFID).

Д-р Амит Мистри, консултант психиатър по хранителни разстройства от компанията Cygnet Health Care, определя нарушението като „избягване на определени храни или ограничаване на количеството им“. Според него то не се дължи на заболяване или на изкривена представа за собственото тяло и тегло, както е например с анорексия нервоза. Въпреки това страдащите от него са лишени от пълноценни социални взаимодействия, а здравето им е застрашено от ограниченото и бедно меню.

Разстройството, свързано с избягване или ограничаване приема на храна, съществува като официална диагноза от скоро. Учените все още не са установили конкретните причини за него, нито пък са открили най-доброто и ефективно лечение. Ранните му признаци се разпознават трудно и могат да подведат всеки.

Какво представлява разстройството, свързано с избягване или ограничаване приема на храна?

От Националната асоциация на хранителните разстройства уточняват, че човек с ARFID не приема достатъчно калории, за да поддържа нормалната функция на организма си. При деца то може да попречи на покачването на теглото и да доведе до забавяне на развитието и растежа, а при възрастните – до драстично отслабване и непълноценно хранене.

Въпреки сходствата хранителното разстройство се различава от анорексия нервоза. Хората с разстройство, свързано с избягване или ограничаване приема на храна, не се притесняват от начина, по който изглеждат, и не се страхуват особено от напълняване. Те често се оплакват от стомашно-чревни проблеми.

ARFID се характеризира с крайна чувствителност при избора на храни (според външния им вид, мириса, вкуса и текстурата), страх от негативни последици след тяхната консумация (например задавяне и еметофобия – страх от повръщане) и липса на интерес към тях. Така се затваря порочният кръг на страха, тревожността и избягването на храната.

Клиничният психолог д-р Ким Андерсън пояснява: „Пациентите с разстройство, свързано с избягване или ограничаване приема на храна, може да не харесват точно определени хранителни продукти или да нямат абсолютно никакъв интерес към храната като цяло. Тяхното поведение вреди сериозно на физическото и психичното им здраве, както и на отношенията им с околните. Често ARFID се наблюдава при хора със съпътстващи психични разстройства като тревожност, ОКР и аутизъм.“

Според научен доклад, публикуван в списание Neuropsychiatric Disease and Treatment, хранителното разстройство се наблюдава най-често при деца и много по-рядко при възрастни хора. Статистиката сочи, че ARFID засяга 3,2% от световното население, като момчетата са изложени на по-голям риск.

>>> Каква е разликата между атипична анорексия и анорексия нервоза

Признаци на разстройство, свързано с избягване или ограничаване на храната

Експертите от Националната асоциация на хранителните разстройства изготвят списък с промените в поведението и най-често срещаните симптоми. Той включва:

Поведенчески и психологически признаци

• обличане в няколко слоя дрехи, за да прикрие загубата на килограми или за да се стопли;
• рязко и строго ограничаване на някои видове храни или тяхното количество;
• силни предпочитания към определени аромати или текстури;
• страх от задавяне или повръщане;
• липса на апетит или интерес към храната;
• приемане на тялото, такова каквото е, или липса на силен страх от напълняване.

Физически признаци

• бързо и необяснимо отслабване;
• запек, стомашен рефлукс, стомашни болки и други стомашно-чревни проблеми, които обикновено се обострят около времето на хранене;
• нетърпимост към студ, летаргия и/ или излишък от енергия;
• нередовен менструален цикъл или липса на такъв;
• затруднена концентрация;
• клинични признаци на непълноценно хранене – анемия, ниски нива на тироид-стимулиращ хормон и на калий, както и намален брой кръвни клетки;
• замаяност, припадъци и забавен сърдечен ритъм;
• нарушения на съня;
• суха коса, чувствителна кожа и чупливи нокти;
• фино окосмяване по тялото, мъх като при новородените (лануго);
• мускулна слабост;
• студени длани, с видими капиляри, или подуване на ходилата;
• бавно зарастване на раните и отслабен имунитет.

Причини за отключване на разстройство, свързано с отбягване/ ограничаване приема на храна

Като при всяко хранително разстройство, причините за ARFID могат да бъдат биологични, психологически и свързани с околната среда.

Повечето деца израстват този период на придирчиво хранене, но онези, които продължават да избягват някои храни са застрашени от ARFID. Важно е да се отбележи обаче, че не всички хора, диагностицирани с хранителното разстройство, са подбирали строго какво консумират в началото. Възможно е то да се отключи след травмиращо събитие, свързано с храна – опасно задавяне, повръщане, стомашен дискомфорт или тежка алергична реакция. Човекът започва да изпитва силен страх от причината за неприятното преживяване, а понякога към храненето като цяло, и оттам развива ARFID.

Генетичен фактор

Досега няма изследване, което да е открило ясна връзка между хранителното разстройство и човешките гени. От друга страна повечето деца, които страдат от него, имат и стомашно-чревни оплаквания. Проучване, публикувано в международното списание International Journal of Eating Disorders, разкрива, че 83% от пациентите са диагностицирани също така с едно или повече храносмилателни нарушения – констипация (запек) и гастроезофагеален рефлукс.

Психични разстройства и ARFID

Учените смятат, че някои психични разстройства са тясно свързани с ARFID. Доклад в списание Developmental Medicine and Child Neurology сочи, че разстройствата от аутистичния спектър са най-надеждният показател за вероятността от развитие на нарушението.

Д-р Джери Тикар, клиничен психолог, който работи в онлайн платформата за психично здраве на децата „Kooth“, споделя: „Има достатъчно доказателства, че пациентите с разстройство от аутистичния спектър са крайно чувствителни към сензорни дразнения, включително цвят, текстура и мирис на храна. Това може да ги накара да подбират внимателно какво консумират и да станат наистина придирчиви. За тях някои храни представляват заплаха или им причиняват твърде силен стрес и, с цел да се предпазят, те започват да ги избягват. Все пак това тяхно усещане трае кратко и не може да послужи като безспорно доказателство за пряка връзка между едното и другото разстройство.“

В много случаи хората с разстройство, свързано с избягване/ ограничаване приема на храна, страдат и от депресия, тревожност или ОКР.

Има данни, че определени травмиращи събития от детството също повишават риска от ARFID. Пример за такова е настоятелното и насилствено хранене на детето от страна на родител.

Сравнение между разстройство, свързано с избягването приема на храна, и анорексия нервоза

ARFID и анорексия нервоза имат някои сходни характеристики:

• драстично ограничаване на количеството или вида храна;
• непълноценно хранене;
• поведенчески проблеми.

При пациентите с ARFID обаче не се наблюдава изкривена представа за тялото и външния вид, нито пък прекомерен страх от напълняване. За разлика от анорексиците, те имат по-висока самооценка и по-рядко страдат от депресия, тревожност, перфекционизъм и други.

Различни са и възрастовите групи. Хората с разстройство, свързано с избягването/ ограничаването приема на храна, са много по-млади, като преобладават представителите на мъжкия пол. Диагнозата се поставя много по-рано, а самото нарушение се развива бавно. Пациентите с ARFID обикновено страдат от повече физически здравословни проблеми, фобии и дефицит на вниманието.

>>> Наръчник за разпознаване симптомите на анорексия

Поставяне на диагноза

За да бъде поставена диагноза, пациентът трябва да бъде прегледан от специалист по психично здраве, който да му направи нужната клинична оценка. Прилагат се специфични диагностични критерии, посочени в Наръчника за психични разстройства (DSM-5). В някои случаи се извършва и физически преглед, който да установи степен на недохранване, тегло и забавяне в растежа на детето.

Според DSM-5 ARFID е налице, когато човекът отговаря на следните критерии:

• хранително нарушение (явна липса на интерес към храната или избягването й заради определени нейни характеристики), което от своя страна е причина за значителна загуба на тегло, опасен за здравето дефицит на хранителни вещества, зависимост към прием на хранителни добавки и психосоциални проблеми;
• хранителното разстройство не е съпътствано от анорексия нервоза или булимия нервоза; не се наблюдава изкривена представа за тялото и теглото;
• ARFID не е следствие от друго заболяване или психично разстройство.

Д-р Тикар допълва: „Макар критериите да са ясни и изчерпателни, те могат да изключат част от пациентите, които изпитват някои от симптомите, но са с нормално тегло. Затова е много важно да се направи комплексна оценка на човека и да се обърне внимание на други негови оплаквания. Знаем, че между разстройството, свързано с избягване приема на храна и другите хранителни разстройства има прилики – рязко отслабване, затруднена концентрация, замаяност, усещане за студ, мускулна слабост и т.н. Има и психосоциални затруднения като например неудобство да се храни сред хора, тревожност, потиснатост и други. Някои хора не желаят да ходят на почивки, пропускат партита и постепенно се изолират от света.“

Лечение на ARFID

Д-р Мистри смята, че лечението следва да бъде подобно на това, което се назначава на пациенти с друг вид хранително разстройство – мултидисциплинарно.

Разстройството, свързано с избягването/ ограничаването приема на храна се лекува от екип от лекари, диетолози и терапевти, чиято обща цел е да помогнат на пациента да увеличи теглото си, да си създаде здравословни хранителни навици, да обогати менюто си и да промени възприятията са по отношение на храната.

Подходът може да бъде комплексен – напътствия при хранене, психологически консултации, прием на медикаменти, които стимулират апетита и т.н.

Д-р Андерсън е категорична, че ниското тегло и лошото хранене на пациентите с ARFID изисква строго проследяване на състоянието им. Най-тежките случаи налагат хоспитализация или лечение в клиника.

Лечението на деца е най-ефективно в домашна среда

Ако начинът на хранене не застрашава живота им, децата и подрастващите се лекуват в домашни условия. Специалистите смятат, че подкрепата на роднините и провеждането на когнитивно-поведенческа терапия, фокусирана върху детето, са особено ефективни при справянето с проблема.

Някои учени възлагат големи надежди на подхода SPACE-ARFID, който е насочен към родителите. Основната му цел е да промени реакциите на възрастните в семейството и да ги направи по-гъвкави, когато попаднат в трудни ситуации, свързани с храненето на детето. Д-р Тикар вярва, че родителите първо трябва да разберат какво представлява хранителното разстройство и да се запознаят с детайлите, за да могат да помогнат на отрочето си. Той добавя още: „Тяхната подкрепа може да се изразява в това да го убедят да се храни 3 пъти на ден и отделно да има още 3 междинни хранения, за да не изпитва свиреп глад, което би обострило симптомите. От тях се очаква да променят в положителна посока културата на хранене у дома, да наложат спазването на определени часове за хранене и да поощрят обогатяването на менюто и експериментирането с нови продукти.“

Съветът на експертите е самите родители да приемат диагнозата на детето, за да му покажат, че няма от какво да се срамува, което би го предпазило от социална изолация.