Същност и особености на безконтролното преяждане (хиперфагия)

Акценти

Хиперфагията е едно от сериозните хранителни разстройства сред целия спектър от разстройства на храненето. Много често то се подценява, като се свързва с лични качества като лакомия и чревоугодие.

Липсата на любов като причина за развитие на хиперфагия

Когато хиперфагията не е вследствие на здравословен проблем, болест или генетична предразположеност, причините най-често са психогенни. Това означава, че храната не служи като средство за задоволяване на базови физиологични нужди, а за запълване на емоционални дефицити в личен план. Когато човек не получава любов, приемане и взаимност, той ползва храната като бърз заместител, тъй като тя е винаги на разположение и под негов контрол. Намирайки утеха в храната, засегнатият преодолява своята несигурност и плахост. Той погрешно вярва, че по този начин може да преодолее недоверието в другите и никога няма да бъде нараняван или изоставян. Хранителното разстройство влияе пряко на отношенията на страдащия както със собствения му Аз, така и с околните.

Типичен пример за това е хиперфагията при някои жени, които поради травма и несподелено чувство на обич отричат своята женственост и сексуалност. Те се страхуват, че ако привлекат партньор, ще им се наложи да поддържат връзка, която се явява сигнал за заплаха, че някога могат да бъде изоставени или наранени.

Ролята на гнева и вината

Като особеност в характера при повечето страдащи от хиперфагия се откроява латентното чувство на гняв поради отхвърляне, потискане, изоставяне, тревога и плахост, което не е било изразено външно, а е останало скрито в душата на човека. Често пъти именно този гняв, съчетан с вина, се превръща в така наречения „орален садизъм”, насочен към собствения АЗ.

В много случаи чувството за глад е свързано пряко и с желанието за контрол и моделиране на света и отношенията с околните. Когато индивидът няма обективна възможност да упражни този контрол, той автоматично го заменя с епизод на безконтролно преяждане.

>>> Как да помогнете на човек с хранително разстройство

Храната като облекчение

В моментите, в които хората с хиперфагия преживяват своята самота и страхове, използват храната като временно облекчение, за да:

• осъществят своето илюзорно бягство от нерешени емоционални проблеми и травми;
• да се възнаградят или самонакажат;
• избягват страшен или стресиращ въпрос или проблем, касаещ тях самите;
• се успокояват при тревожност, страх, срам, тъга и самота;
• овладеят своя експресивен гняв или фрустрация;
• отвлекат вниманието си от чувства, хора и ситуации на страх или стресови фактори;
• заличат тревожните спомени и своите травматични преживявания в миналото.

Ето защо, в резултат на безконтролното преяждане, хората често са с наднормено тегло или страдат от затлъстяване. Психологическият дискомфорт тук е, че засегнатите изпитват непреодолимо чувство на вина и срам, което води до неудържимо пристрастяване към храната.

През 1997 г. безконтролното преяждане е включено в DSM-IV, но само като временна диагностична категория. Едва през 2013 г. е одобрено и прието като диагноза в DSM-V – „Склонност към Преяждане” или Хиперфагия (ръководство за психичните заболявания на Американската психиатрична асоциация).

Хиперфагията е най-често срещаното хранително разстройство в САЩ, Европа, Близкия Изток, Северна и Южна Америка, Катар и др. По данни на Световната здравна организация около 4% от жените, 2% от мъжете и 30% – 40% от търсещите помощ и лечение биват клинично диагностицирани с болестта.

Хиперфагията засяга хора от всички възрасти, включително деца и подрастващи, като расата, полът и социалният статус в обществото са без значение.

Определящо при хиперфагията е количеството храна

Определяща роля при хиперфагията се явява количеството консумирана храна. За всеки човек то е различно. Едни могат да преядат с дадено количество, докато за други то няма да е достатъчно. В класическите случаи при засегнатите от хранителното разстройство е налице значително покачване на теглото, което е ясно изразено външно, но има индивидуални случаи на хора с нормално тегло, които също се борят с болестта.

Има редица причини хората да ползват храната като заместител на емоции. В екзистенциален план всеки човек приема храна, за да живее и функционира нормално неговият организъм. Засегнатите от хиперфагия обаче често компенсират свои лични непреживени и неотработени емоции, които ги въвличат в омагьосания кръг на храната. Когато храната се превърне в модел за успокояване на ума, можем да говорим за хранително разстройство.

Причини и рискови фактори, водещи до хиперфагия

• генетични особености на човека;
• неправилна диета (ограничителни или нередовни хранителни навици);
• история на значителни промени в теглото;
• депресивни, тревожно-депресивни и други разстройства на настроението, включително биполярно разстройство;
• стигматизиране, свързано с теглото, дискриминация и/или тормоз над личността;
• проблеми в семейството или с други важни за човека хора;
• загуба на близки и значими хора;
• емоционално, физическо, психическо малтретиране или изоставяне;
• употреба на наркотични и алкохолни вещества;
• сексуална травма, сексуално насилие и др.

Придружаващи заболявания, причинени от безконтролното преяждане

В напреднала фаза на разстройството постепенно се развиват и други социалнозначими заболявания, които поставят в риск общото качество и ритъм на живот на пациента. Някои от придружаващите заболявания са:

• диабет тип 2;
• високо кръвно налягане;
• високи нива на холестерол в кръвта;
• високи нива на триглицериди в кръвта;
• заболяване на жлъчния мехур;
• сърдечни заболявания;
• някои видове рак;
• артрози;
• ставни и мускулни болки;
• стомашно-чревни проблеми;
• депресия, тревожност, паника;
• безпокойство;
• сънна апнея.

Често хората с наднормено тегло са обект на емоционален тормоз и подигравки, което пряко влияе върху поведението и емоциите им. Всичко това допълнително допринася за влошаване на хранителното разстройство, което неминуемо води пациентите до тревожно-депресивни разстройства, пристрастеност и зависимости.

>>> Студентката Барбара Ян за булимията: Решението да се подложа на терапия е най-доброто в живота ми

Поведенчески и емоционални признаци на хиперфагия

• често повтарящи се епизоди на преяждане най-малко веднъж седмично в период на три месеца;
• прием на по-голямо количество храна от нормалното за кратък период от време;
• отсъствие на контрол върху вида и количеството храна, което приема;
• прием на храна, докато усети тежест и дискомфорт;
• прием на големи количества храна дори когато липсва физически глад;
• поглъщане на храната много по-бързо от нормалното;
• предпочитание да се храни сам заради срама от приетото количество храна;
• засилено чувство на отвращение от себе си и/или приетото количество храна, състояние на депресия, срам или вина след епизода на преяждане.

Важно за страдащите от хиперфагия е да потърсят квалифицирана и адекватна помощ в лицето на специализирани звена, болнични отделения и подготвени психолози в сферата на хранителните разстройства. Лечението се повлиява чрез стационарни и домашни програми.

И двете програми предлагат голямо разнообразие от възможности за лечение. От изключително значение е навременната и адекватна координация между лекари и психолози, които лекуват склонността към преяждане.

Лечението на безконтролното преяждане

Лечението може да протече по различен начин, като най-често включва:

• индивидуално психологическо консултиране с квалифициран психолог;
• групи за психообучителна терапия при разстройство на храненето;
• групи за подкрепа;
• семейна терапия;
• подкрепа от член на семейството, образование и курсове;
• специализирано консултиране за храненето в норма;
• медицинска и психиатрична помощ в случай на необходима медикаментозна терапия;
• когнитивно-поведенческата терапия при хранителни разстройства. 

 Автор: Стоян Петров – опитен професионалист в сферата на хранителните разстройства