На какво се дължи срамежливостта и как да я преодолеем

Няма човек, който да е просто "стеснителен" или "срамежлив". И ако това твърдение буди съмнение у вас, замислете се дали сте стеснителни вкъщи със семейството си или в компанията на най-близките си приятели. По-вероятно е да не сте. Възможно е да се притеснявате да говорите пред голяма публика или пред непознати, но това не ви прави стеснителен сам по себе си, а означава, че просто се притеснявате в определени ситуации. Това е напълно нормална реакция и сега ще разберете защо.

Има хора, които сякаш се чувстват в свои води, където и да отидат, могат да се отпуснат и да говорят с непознати така, както биха говорили със стари приятели. Но немалко от нас се чувстват напрегнати в подобни моменти и това напрежение е напълно естествено – наследили сме го от далечните си прародители. Нашият пещерен мозък – който, разбира се, вече ни е напълно безполезен, но все още не може да приеме този факт – с голямо старание се опитва да ни защити. За съжаление еволюцията не може така бързо да влезе в ритъма на цивилизацията и затова често смятаме, че е по-добре да не привличаме вниманието върху себе си, ако искаме да се предпазим от някаква заплаха.

В моментите, в които чувстваме стеснителност, ние всъщност подсъзнателно се опитваме да се защитим от потенциална заплаха, защото поради някаква причина мозъкът ни възприема ситуацията именно като заплаха. Най-често причината за това е, че се чувстваме под нивото на човека, с когото общуваме. Със сигурност сте забелязали колко лесно говорите с определени хора и колко трудно ви е с други.

В основата на стеснителното поведение обаче е, че насочваме прожектора на вниманието си най-вече върху себе си, тоест, твърде много се фокусираме върху това как ще бъдат приети думите ни, как ще бъдат преценени действията ни и какво може да помислят за нас. Това затруднява общуването и може да се прояви като запъване при говорене, трудност да формулираме и изразим ясно това, което имаме да кажем.

Според научни изследвания някои хора са с генетична предразположеност към по-голяма стеснителност, но не на това се дължат тези неприятни социални несгоди.

Причината да се притеснявате понякога е, че в някакъв по-ранен момент сте научили, че в подобни ситуации имате повод да се тревожите. Предполага се, че това се случва в детските години, но е възможно да се случи във всеки един етап от живота. Немалко хора са били екстроверти като деца, но в по-късна възраст стават изключително срамежливи и обикновено промяната е постепенен процес. Много специалисти са на мнение, че причината за стеснителността се дължи на проблеми със самооценката.

Факторът Еволюция

Изследвания в областта показват, че срамежливостта се среща не само при хората, тя е типична и за много други видове като започнем от пингвините и стигнем до плодовите мушици.

Естествено тук не говорим за социални контакти, а по-скоро за това кой ще скочи първи. „Срамежливото" животно разчита първо на мозъка си, а не на крайниците си. И докато екстровертите биха се впуснали с „пълен напред” с надеждата, че ще постигнат най-доброто, интровертите първо ще анализират ситуацията или пък ще изчакат другите да минат преди тях, за да получат доказателство, че е безопасно. В случая, от гледна точка на оцеляването, интровертите имат еволюционно предимство, а именно: може да стигат последни до храната, но пък и много по-рядко те самите стават храна.

Без значение какво е вашето генетично предразположение, бъдете сигурни, че невинаги сте били срамежливи. Някога вие сте били напълно "отворени" в комуникацията си, може би дори повече от веднъж, и това е било прието отрицателно. По тази причина, когато сте в подобна ситуация сега, вие несъзнателно се концентрирате върху това, което си мислите, че всички възприемат точно по начина, запомнен от вас в миналото. Имате чувството, че всички ви наблюдават и оценяват, а оценките им съвсем не са във ваша полза.

За да си помогнете, използвайте този трик – изместете фокуса на вниманието си от себе си. Когато сме притеснени, обикновено се фокусираме върху себе си и изцяло потъваме в собствените си емоции и предположения за това как другите ни преценят. Преместете фокуса от себе си върху своите събеседници, вслушайте се в това, което казват, опитайте се да разберете техните желания, притеснения и съмнения. Ще ви бъде по-лесно да пренасочите вниманието си към другите, ако проявите искрен интерес към тях и света, който ви заобикаля, така неусетно ще се освободите от чувството за надвиснала опасност и съвсем ще забравите за притеснението си. Упражнявайте се често да правите този преход и съвсем скоро ще решите проблема със стеснителноста.

*Смята се, че близо 17 милиона американци в някакъв момент ще отговорят на критериите за социално безпокойство или социална фобия. Броят на възрастните в САЩ, които се борят със срамежливостта значително надвишава тази цифра, показва статистиката на Американската психологична асоциация.

По статията работи: Ина Фенерова
Източници: psychcentral.com, overshyness.com 
Снимка: mamyciuklubas.lt