Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е

Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е

Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е - изображение

"Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е." - Байрън Кейти

Лори Дешен е основател на Tiny Buddha и Recreate Your Life Story, онлайн курс в помощ на хората, които искат да се освободят от миналото си и да живеят живота, който обичат.

За себе си Лори казва, че най-големите постижения в живота й са пълното възстановяване след 10-годишна битка с булимията, победа в борбата й с тежка депресия и построяване на кариера, напълно съответстваща на интровертната й природа, и позволяваща да се възползва от болезненото си минало, за да помага на хората в беда.

Представяме ви едно от прекрасните й есета, в което тя споделя как е успяла да се пребори с болезнената си нужда от одобрение. Есето докосва сърцата на стотици хора по света, които в някакъв момент от живота си са осъзнали колко непосилно е бремето да живееш според чуждите очаквания, според чуждите изисквания.

Прочетете го и се връщайте към него винаги, когато нуждата от одобрение започне да ви измъчва и ви затвори в капана на болката.  

„Аз съм ниска. Аз съм набита. Носът ми е като на прасе. Венците ми се виждат твърде много, когато говоря. Какво да кажа за бедрата си? Те се допират от вътрешната страна, когато вървя. Трябва да променя външния си вид, нали? Може би тогава ще започнете ме харесвате.

Започвам да се вманиачавам, да анализирам твърде много. Предъвквам толкова много неща, от които е крайно време да се освободя. Не трябва да се оставям на течението. Трябва да съм по-уравновесена, трябва да се науча да съм по-спокойна. Възможно е тогава да започнете да ме харесвате.

Аз съм стеснителна. Аз съм напрегната. Изпитвам силна нужда някой непрекъснато да ме уверява, че всичко е наред. Искам съвети твърде често. Имам нужда от валидация така, както болен човек се нуждае от патерица.

Трябва да бъда по-самоуверена, по-твърда. Може би тогава ще започнете да ме харесвате…”

Това са само малка част от плановете, които кроях ден след ден… Всъщност именно в правене на планове прекарах живота си. Но те не ми помогнаха да харесам себе си, затова се надявах другите да го направят вместо мен.

Ако можеше само някой искрено да ме увери, че при мен всичко е окей. Ако можеше само да потвърдите, че не е необходимо да се променям. Ако можеше просто да ми разрешите да бъда себе си. Може би тогава бих харесала себе си.

Но това не се случи…

А едно цяло десетилетие самоизмъчване доведе до пълния ми погром.
Аз се наранявах, за да постигна облекчение и да дам физически израз на болката, която се страхувах, че никой няма да забележи.

Поглъщах огромни количества храна до пръсване, а после се криех, за да я повърна – и това 13 пъти на ден.
Криех се в леглото си и плачех с часове с надеждата, че сълзите ще успеят да изтрият най-отблъскващите ми черти.

Един от най-ярките ми спомени от този период е по време на престоя ми в център за лечение на булимия, когато един арт терапевт ме накара да си направя автопортрет. Все още си спомням картината, която нарисувах - торба с повръщано - и себе си, свита в средата. Така се виждах тогава.

Наясно съм защо се превърнах в тази несигурна, нуждаеща се личност. Мога с точност да проследя моментите, които малко по малко унищожиха самочувствието ми и ме накараха да се съмнявам в стойността си. Но няма особено значение как съм се научила да се чувствам толкова дребна, толкова незначителна, толкова нищожна. Единственото, което има значение, е как се научих да укротявам страховете, които ме затваряха в капана си…

Забележете, че използвам думата „укротявам”, а не „разрушавам”. За много хора страховете и мисленето, изградено върху тях, вероятно никога няма да изчезнат напълно.

Аз никога не съм гледала на себе си като на портрет с образите ми отпреди и сега. Може би защото за мен нещата никога не са били черно-бели. Може би защото просто нямаше ясно определена повратна точка, в която животът ми изведнъж да излезе от болезнения мрак и да бъде озарен от светлина.

По-скоро беше бавен и труден, но сигурен процес на почистване на дебелия слой мръсотия от обектива, през който толкова години виждах себе си. Имаше и моменти, в които точно след като отчупвах масивно парче мръсотия, откривах пръска кал на място, което за много кратко е било чисто.

Ден след ден живея в един разхвърлян ум, който въпреки всичките ми усилия и старание, никога не е бил напълно изчистен. Но сега той е много по-ясен, отколкото преди. И вече имам инструменти, които ми помагат да го чистя всеки ден, и да приемам моментите, в които единственото, което мога да направя е просто да прегърна факта, че все още е мръсен.

Може би и вие самите сте изминали дълъг път, но продължавате да се борите с липсата на увереност от време на време. Може би все още живеете с желанието да се впишете – има ли някой, който не иска това? Ние сме социални създания. Ние сме програмирани да се стремим към общество. Но има огромна разлика между това да търсиш свързаност и да търсиш разрешение, за да бъдеш. Има огромна разлика между това да се нуждаеш от подкрепата на хората и отчаяната нужда от одобрението им, за да направиш своята собствена самооценка.

Ще споделя с вас какво ми помогна да престана да търся похвали и одобрение и да съм сигурна, че заслужавам любов и подкрепа.

На първо място трябва да осъзнаете колко масивни пластове мръсотия има по обектива, през който гледате на живота и на себе си. Възможно е да виждате себе си така, както някога, преди много години, е гледал на вас някой друг – тогава, когато сте били твърде малки, за да разбирате, че той може би няма ясен поглед върху вас.

Но е възможно мръсотията по обектива ви да се е натрупала по-късно в живота, когато хора от най-близкото ви обкръжение са проектирали върху вас собствените си проблеми и са ви убедили, че нещо във вас не е както трябва. Възможно е комбинацията от двете да е причината за строгия и критичен поглед към себе си, подкрепен от непрекъснато самокритично мислене.

Опитайте се да разберете, че точно както и околните, и вие самите не гледате на себе си непредубедено или пък честно.

момиче, природа, свобода

Малките грешки, които е съвсем нормално да допускате в живота си, може да ви изглеждат не като „и аз съм човек, и аз греша”, а напротив - като потвърждение на вашата неспособност. Може да приемате предизвикателствата, с които ви е трудно да се справите, като силно доказателство, че сте недостойни, че сте неспособни, че не умеете да се справяте с трудностите по пътя си. Но това са убеждения, които просто не отговарят на действителността и не трябва да им вярвате.

Научете се как ежедневно да почиствате обектива си

Много ми се иска да мога да ви посъветвам как да направите бързо и основно почистване на обектива си, но все още не съм открила подобен чудотворен процес. Но мога да ви кажа как малко по малко се отърсих от калта.

Променете убежденията, които ви ограничават

След като идентифицирате някое ограничаващо убеждение като например „аз не ставам за обичане”, можете да започнете да го променяте, като потърсите доказателства в подкрепа на противоположното, а именно: „Аз ставам за обичане”.

Някога вярвах, че съм грозна. Аз наистина вярвах, че лицето ми е отблъскващо, когато не е покрито с грим, тъй като имам светли черти.

Знам къде са корените на това убеждение. Помня, че когато бях дете, някой ми беше казал, че светлокожите блондинки са грозни. И тъй като този човек държеше страшно много на външния вид, а аз наистина отчаяно исках той да ме хареса, започнах да се мажа със слоеве боя.

С годините срещах хора с разнообразен външен вид и намирах някои от тях за невероятно красиви и това нямаше абсолютно нищо общо с цвета на очите им, кожата или веждите. Много повече имаше общо със светлината в техните очи и с радостта, която излъчваше усмивката им.

E, и аз също притежавам способността да сияя вътрешно и да излъчвам радост. А още по-важно е, че се чувствам добре и комфортно със себе си, когато имам достъп до своята вътрешна искра. Осъзнах, че е много по-важно какво чувствам към себе си, отколкото начинът, по който изглеждам в очите на другите.

Подложете мислите си на съмнение

Често се случва умът ми да формулира ясни причини, които да ми докажат, че не съм достатъчно добра, че не съм постигнала кой знае какво в живота си, че не съм достигнала мечтания връх в кариерата си, че не реагирам зряло на конфликтите, че реагирам твърде емоционално и така нататък и така нататък…

Старая се да уловя всяка от тези мисли и да я оспоря със състрадание. Истината е, че няма такова задължително място, което ти трябва да достигнеш в професионален план, нещо повече, стигнал си много по-далеч, отколкото си даваш сметка. 

И въпреки че сигурно можеш да реагираш много по-зряло в даден конфликт, реакцията ти не е фатална. Всъщност тя е възможност да израстване.

Въпреки че често реагираш прекалено емоционално, и това е нормално - ти си човек, ти не си робот. Най-малкото ти достатъчно добре познаваш себе си, за да си наясно, че имаш нужда да работиш още над себе си.
В началото няма да успявате да улавяте всяка самокритична мисъл, но с течение на времето ще хващате все повече и повече - и напредъкът ви ще става все по-осезаем.

Забавете потока от мисли

Полезно е да умееш да оспорваш вредните мисли, но когато те започнат да те обстрелват като бейзболни топки от машина, най-вероятно ще се почувствате прекалено претоварени, за да сте ефективни.
Вижте моя списък с ефективни стратегии за концентрация и медитация, които ми помагат да си отдъхна от постоянния вътрешен монолог.

- 5 минути дълбоко дишане или традиционна медитация.

- От 5 до 10 минути дълбоко разтягане, което да е синхронизирано с дишането или 1 час йога.

- Слушане на музика с подпрагови внушения за увереност (в YouTube).

- Повтарящо се творческо занимание, подобно на плетенето например.

- Всичко, което ме вкарва в състояние на поток от енергия, като танците например.

Всеки ден отделяйте време, за да изчистите мислите си. Така ще ви бъде много по-лесно да улавяте самокритичните мисли и да се справяте с гласа на страха, който ви кара да не одобрявате това, което сте.

Поддържайте стремежа си към промяна, но по причини, заради които си заслужава

С всички тези приказки за приемането на това, което сте, и за укротяването на настойчивия глас, който ви кара да се чувствате недостойни и зависими от чуждото одобрение, може да предположите, че не трябва никога повече да се стремите към промяна и растеж.

Когато обстойно разгледах тази възможност, се натъкнах на много вътрешна съпротива. Но не защото чувствах, че трябва да стана някой друг, за да бъда привлекателна. Това беше, защото осъзнах, че личностното ми израстване ми дава чувство за възможност и цел.

По същия начин, по който не ругаем децата си заради това, че има още толкова неща, които трябва да научат, ние не трябва да мотивираме промяната и растежа си с отвращението, което изпитваме към себе си и с мисълта, че сме неспособни и недостойни. Вместо това ние трябва спокойно и с любов към себе си да насърчим превръщането си в по-силна и по-мъдра своя версия.

Това, че имаме нужда да се усъвършенстваме, не означава, че имаме изначални „фабрични” дефекти. Това е напълно погрешна нагласа, с която много хора живеят и която е основната им пречка да се чувстват в мир със себе си.

Върнете си силата, която сте отстъпили на другите

Аз продължавам да искам да ме харесвате. Не мога да го отрека. Искам да ме приемате като остроумна, забавна, мъдра, интересна, достойна за вашето внимание.

Но с времето се научих да се концентрирам повече върху самите вас и много по-малко върху одобрението ви. Отново успявам да видя колко забавни, мъдри и интересни сте и се чувствам толкова благодарна, че мога да ви дам от своето време и внимание.

Приемам факта, че някои от вас може да не чувстват същото към мен, от което понякога може наистина да заболи. В дните, в които съм най-силна, мога да призная болката и да я оставя да мине през мен.

Тогава ще си припомня, че мога да харесвам себе си, дори когато вие не ме харесвате. Точно това се случва, когато се научим да гледаме на себе си през по-чисто и по-състрадателно стъкло: започваме да виждаме колко прекрасни и достойни за любов сме всъщност, въпреки всичките си несъвършенства.

Аз знам, че не съм съвършена. Не съм съвършена по толкова много начини. Допускала съм повече грешки, отколкото мога да запомня или да проследя. Но съм преминала през наистина много изпитания. Била съм напълно смазана и всеки път съм се изправяла. Продължавала съм напред, дори когато е било по-лесно да се откажа.

Изправяла съм се, учила съм се и съм растяла в моменти, в които ми е било много по-лесно да се скрия.
Сега аз не се срамувам от това, което някога съм била, напротив, горда съм, че съм пропътувала цялото това пътешествие.

Сега аз не се срамувам от това, че съм несъвършена, напротив, горда съм, че имам достатъчно смелост, за да го приема и контролирам, горда съм, че съм достатъчно смирена, за да не спирам да израствам.
Тази огромна промяна в моите възприятия ми помогна да приема, че вие може да ме приемете или не, да ме харесвате или не.

А аз ще ви показвам човека, който съм, всеки път, когато имам смелостта и силата да бъда автентична. И може би тогава ще ме харесате. Но дори да не ме харесате и дори да ме заболи от това, пак всичко ще е наред, защото докато го преживявам, аз няма да спра да обичам себе си.

Лори Дешен, създател на Tiny Buddha

Лори Дешен

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: tinybuddha.com
Снимки: Lostinlife, lesliemariebauer.com, blogtalkradio

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияНовиниЛайфстайл