10 неща, които казват само пасивните хора

Колко сте пасивни зависи от вашата личност, от начина, по който възприемате света и от вашето място в него, и разбира се, от спецификата на дадената ситуация. Пасивността може да бъде полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне в някои ситуации. Но когато пасивността започне да доминира в поведението и отношенията ви и да определя подхода ви към живота, може много повече да ви навреди, отколкото да ви помогне.

Проблемът е, че често не осъзнаваме колко пасивни сме станали дори във важните сфери от живота си и не си даваме сметка колко очевидна е нашата пасивност в очите на хората около нас.

Гай Уинч обобщава най-честите прояви на пасивно поведение в следващия списък, който ще ви помогне да направите оценка на вашите собствени реакции и ще насочи мисленето ви в правилната посока.

Как пасивните хора виждат света:

Те оставят бъдещето си на "съдбата":

• "Взаимоотношенията не трябва да изискват толкова много усилия. Щом сме заедно, значи Съдбата е решила така и връзката ни ще се развие”.

Понякога нещата се развиват от само себе си, но една връзка би била много по-успешна и удовлетворяваща, ако и двамата партньори участват активно в изграждането на стабилни взаимоотношения.

Те вярват, че "нещата просто се случват":

• „Защо винаги ми се случват лоши неща?"

Реалността е такава: случват се и лоши, и хубави неща - на всички. Да, може да чакате да ви се случат хубави неща, но също може и да сте активни и да ги създавате.

Те бъркат неуспеха с лошата съдба:

• "Явно такава е Съдбата ми, обречен съм да се провалям във всичко...”

Неуспехът е част от пътуването на всички ни, а не последната спирка. Избягвайте това мислене, придържайте се към златното правило на хората, които никога не се предават: търпение, постоянство и упоритост.

Те вярват, че "късметът" е важна предпоставка за успеха:

• „Късметът просто не беше на моя страна..."

Късметът не е във вашия контрол, но много други неща са: подготовката, планирането, усилията и времето, което посвещавате на каузата си. Вместо да се фокусирате върху това, което не можете да контролирате, насочете вниманието си към всичко, което можете.

Как общуват пасивните хора

Колебливо:

• „Нещо подобно”, „Може би е така”, „Не съм сигурен”…

Обърнете внимание на начина, по който се изразявате, и се опитайте да говорите по-директно.

Постоянно търсят одобрение:

• „Надявам се нямате нищо против да кажа, че ...”, „Ако ми позволите, бих искал да ви предложа...”

Споделяйте мнението и предложенията си уверено. Ако вие не вярвате в това, което казвате, никой няма да ви повярва. Понякога ще получавате одобрението на околните, друг път – не. Така стоят нещата.

Подценяват се:

• „Възможно е да греша, защото все пак не съм експерт…”

Да започнете изявлението си с подобни думи, означава, че всичко останало, което ще кажете след тях, ще бъде подложено на съмнение. Не правете тази грешка, така сами саботирате успеха си.

Трудно им е да заемат позиция:

• "Хм. И двата варианта са добри…"

С подобно поведение може би се опитвате да сведете до минимум риска от конфликт, но в очите на другите това изглежда като нерешителност, колебание или дори страх. Ако имате мнение, кажете го.

Как пасивните хора се отнасят към другите

Поставят на първо място нуждите на другия:

• "Щом на теб ти харесва, аз ще се съобразя…”

Има ситуации, в които ние действително трябва да поставим нуждите на другите пред нашите, но трябва внимателно да ги избираме. Ако това е обичайното ни поведение, много скоро тази стратегия ще започне да работи против нашите собствени интереси.

Казват "Да", когато всъщност искат да кажат "Не":

• "Закъснявам, но ще направя всичко възможно да мина да те взема…” 

Вие сте притеснени, че другият човек ще се почувства обиден или разстроен, ако откажете да му съдействате, но всичко зависи от начина, по който казвате „Не”. Бъдете любезни, но искрени, и подчертайте, че вашите нужди са от първостепенно значение.