Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред

Веднъж монасите Танзан и Екидо пътували по много кален път, а дъждът валял като из ведро.
Докато вървели по мократа земя с изцапани и вече мръсни дрехи, те срещнали красиво момиче, което седяло от едната страна на пътя, колебаейки се дали да пресече калния път. То било облечено в прекрасно копринено кимоно, което изумявало с многобройните великолепно избродирани илюстрации дори в това мрачно време. Момичето явно не смеело да пресече този участък от пътя, за да не изцапа хубавата си одежда.
"Ела, момиче" – казал Танзан веднага щом я съзрял. Взимайки я в ръцете си, той пренесъл момичето от другата страна на улицата, като по този начин красивото кимоно успяло да не се изцапа с кал. Когато монахът оставил момичето от другата страна на пътя, момичето сърдечно му благодарило и продължило по пътя си.
Екидо, другия монах, който станал свидетел на случката, не казал нито дума до вечерта, когато стигнали храм, където да пренощуват. Тогава той вече не можел да прикрива своето неодобрение и гняв и се обърнал към Танзан.
"Ние, монасите не се приближаваме до жени – извикал той на другаря си – особено когато са красиви и млади като онова момиче. Много добре знаеш, че е прекалено опасно. Защо го направи, защо се доближи до момичето с кимоното?"
Гневните думи на Екидо не изненадали другия монах.
"Аз оставих момичето там – отвърнал Танзан – Ти все още ли я носиш?"
...
Освобождаването от проблемите, страданието и самообвинението е трудно, но непрекъснато обмисляне на предишни грешки или пропуски е равнозначно на неспирно емоционално и умствено измъчване. Монахът Екидо от дзен притчата не може да прозре добрината в постъпката на другаря си, а се фокусира само и единствено върху нарушаването на правилата.
Животът невинаги следва точно определен курс; правилата се огъват и се нарушават; идеалът не кореспондира на реалността. Така че си поемете дълбоко дъх и с издишането се опитайте да се отърсите от тревогите си. |
Животът изисква от всички нас да покажем гъвкавост и готовност за промяна и прогрес. Сблъсъкът между моралните ни ценности е неизбежен, но фокусът не трябва да се изместя от показването на емпатия, разбиране, уважение и щедрост. Незарастващите рани дълго след като битката е приключила са признак за незрялост.
По статията работи: Нора Маркова
Източник: huffingtonpost.com
Снимки: unsplash.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Любовта е в очите на влюбения – притча за Меджнун, Лейла и падишаха
- Притча: Каквото повикало, такова се обадило
- Притча за приятелите и мечката
- Притча за избора да бъдем щастливи
- Притча за малкото момче и баща му
- Дао притча: Това е да живееш бедно, но не лошо!
- Притча за любовта и гнева
- Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос
- Притча за живота и работата
- Притча: Всичко зависи от това на каква вълна си настроен
Коментари към Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред