3 терапевтични метафори за мислите и тяхната природа

Примерните метафори, които ще поместим тук, целят да ни помогнат да видим мислите — тяхната природа и роля — в различна светлина. Дори само това, разглеждането на мислите по различен начин, помага да се създаде пространство, дистанция между нас и тях т.е. да се отдръпнем малко, за да видим нещата по-обективно и да вземем по-мъдри и по-полезни решения за това как да реагираме ефективно.

Пътниците в автобуса

Можете да сте на шофьорската седалка, докато всички пътници (мисли) са критични, оскърбителни, натрапчиви, разсейващи, крещят за посоките или просто за случайни глупости. Можете да позволите на тези пътници да викат и да бръщолевят шумно, докато вниманието ви е съсредоточено върху пътя пред вас — към вашата цел или онова, което е ценно за вас.

Насилникът на детската площадка

Нашите умове са като училищни площадки, които са заобиколени от сигурни високи огради — те държат децата вътре, а другите навън. Ако попадне насилник на тази площадка, това означава, че другите деца не могат да избягат за дълго. Този конкретен насилник използва вербална злоупотреба, викове, дразнене и заплахи (а не физическо насилие). Децата са оградени заедно и в идеалния случай те просто трябва да се научат да се приемат и да бъдат един с друг. Затова и ние не можем да избягаме от нашите мисли, ние не можем да ги спрем, но може би можем да се научим да живеем с тях, като ги виждаме по различен начин. Идва насилникът и взема 3 потенциални "жертви", от които всяка реагира по различен начин.

Жертва 1 — вярва му, отчайва се, реагира автоматично (насилникът продължава)

Жертва 2 — предизвиква насилника "хей аз не съм глупак, имам 8 от 10 точки на теста по правопис тази сутрин, ти имаш само 4" (насилникът в крайна сметка се отказва)

Жертва 3 — поглежда насилника (съзнава мисълта), отдръпва се и отива да играе футбол със своите приятели (отхвърля мисълта), след което променя фокуса си на внимание.

Реката

Понякога се чувстваме сякаш ще бъдем отнесени от течението, борейки се да останем на повърхността сред цялата тази кал, мръсотия и боклуци. Тези мръсотия и кал са мисли, усещания, събития, чувства, а реката е нашата тревога, носейки ни безпомощно надолу по течението. Но ние можем да стоим на брега на реката, наблюдавайки как тези мисли, събития, усещания, чувства просто минават. Можем да наблюдаваме отделните предмети, докато отплават — мисълта като плаващо листо, усещането като парче дърво, събитието като стар велосипед. Можем да стоим и да гледаме.

0ще 5 терапевтични метафори за мислите и тяхната природа вижте ТУК >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: getselfhelp.co.uk

Снимка: thoughtco.com