Притча: Защо е важно да приемаме с благодарност и спокойствие нашето ТУК и СЕГА

Един чиновник, излизайки от канцеларията си, погледнал към двореца на императора и си помислил: „Колко жалко, че не съм се родил в кралското семейство… Животът можеше да бъде толкова прост…” И продължил пътя си към центъра на града, откъдето се чували ритмични удари с чук и голяма шумотевица.

На площада работници строяли ново здание. Един от работниците видял чиновника с неговите папки и документи и си помислил: „Ех, защо не отидох да уча, както ме съветваше баща ми, сега можех да бъда на лека работа, да преписвам разни текстове по цял ден и животът щеше да бъде толкова прост…”

А в това време, през огромния прозорец на своя дворец, императорът гледал към площада. Видял работниците, чиновниците, търговците и купувачите, децата и възрастните и си мислел колко ли е хубаво по цял ден да си навън, на чист въздух, да се занимаваш с физически труд или да работиш някъде или просто да се шляеш волно из града и въобще да не мислиш за политика и всякакви сложни държавни въпроси.

„Колко ли е прост животът на тези обикновени хора! – почти гласно прошепнал императорът и дълбоко въздъхнал.

По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: medium.com