Притча за фермера: нещастието следва благополучието, добрият късмет - бедите и така до края на света

Имало едно време един много възрастен фермер, който обработвал едно и също поле в продължение на много години. Случило се конят му да избяга.

Когато съседите чули лошите новини, те решили да посетят стария мъж и да покажат съпричастност.

"Какъв лош късмет!" – казали всички в унисон, показвайки съчувствие към фермера.

"Може би" – отвърнал възрастният мъж.

На следващата сутрин избягалият кон се завърнал, водейки със себе си още три диви коня.

"Какъв късмет те сполетя! Бедата се превърна в сполука!" – удивили се съседите на благополучието и добрия късмет на възрастния мъж.

"Може би" – казал само фермерът.

С настъпването на новия ден синът му се опитал да язди един от неопитомените коне, но бил изхвърлен на земята от съпротивляващото се животно и си счупил крака. Съседите отново дошли, за да покажат съпричастност към страданието на възрастния мъж.

"Какво нещастие! Сега синът ти няма да може да ти помага с работата на полето. Как тогава ще обработиш земята и каква храна ще ти остане за зимата?" – започнали да се вайкат съседите.

Единственият отговор на фермера били думите – "Може би." 

Още един ден отминал, а новото утро довело със себе си група официални представители на войската, които набирали нови кадри за армията. Виждайки, че кракът на сина на фермера е счупен, те решили да го подминат.

Съседите, вече запознати с историята на възрастния мъж, отново го поздравили за необикновения късмет, благодарение на който той е успял да запази сина си.

"Може би" – казал само фермерът.

...

Всички сме имали моменти, когато злощастието ни се превръща в благословия, отказът приема формата на нова насока и несбъднатата мечта може да се окаже възможно най-доброто развитие на събитията.

Изключително важно за всеки един от нас е да има непоклатими фундаментални вярвания, които да ни приковават към земята, когато сътресенията на страданието ни разклатят или вълните на непознатото се появят насреща ни. Фермерът от притчата осъзнава ясно непредвидимата същност на живота и е готов да посрещне със спокойствие всичко, което му поднесе съдбата. 

По статията работи: Нора Маркова
Източник: huffingtonpost.com
Снимки: unsplash.com