Притча: Защо ни е нужно търпение, за да открием смисъла
Двама братя, които живеели постоянно в града, решили да опознаят живота на село. Докато се разхождали, видели един земеделец да обработва земята.
- Какво ли прави? – запитали се те. – Защо ли рови в земята и разваля хубавата й равна повърхност, покрита с нежна млада тревица?
На връщане от разходката си отново минали покрай същия земеделец и видели как хвърля зърната в браздата.
- Ненормалник някакъв – спогледали се те. – Взема хубавата пшеница и я хвърля в мръсотията…
- Не ми харесва на мен селото – казал единият от братята. – Странен народ живее тук - и се върнал в града. Вторият брат останал на село.
След няколко седмици започнал да забелязва удивителни промени. Засятото поле започнало да се покрива с нежна млада зеленина, много по-прекрасна от предишната. Той бързо написал писмо на брат си, описал му чудесата и го поканил сам да дойде в селото и да види. Братът дошъл и наистина се възхитил. Минало още време и зелените стръкчета се превърнали в златни класове. Когато житото съвсем узряло, земеделецът започнал да го коси със сърпа. Нетърпеливият брат се разгневил:
- Този човек наистина не е добре! Толкова месеци се грижи за тези класове, а сега със собствената си ръка ги реже до корен! Що за глупост? Връщам се обратно в града!
Търпеливият брат продължил да живее в селото. Той наблюдавал как земеделецът прибрал урожая в хамбарите си, как ловко отделя зърното от плявата и с възторг отбелязал, че е прибрал сто пъти повече, отколкото посял. Сега вече бил съвсем убеден, че във всичките действия на земеделеца се съдържали цел и дълбок смисъл. Само че те, също като пшеницата, не лежали на повърхността…
| Понякога животът ни поставя в ситуации, изискващи търпение и наблюдателност, за да разгадаем неговия смисъл и послания… |
По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: trekearth.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА