Притча: Защо трябва да обичаме кръста, който носим

от 28 юни 2018г.

Живял някога един селянин. Той работил от сутрин до вечер, но въпреки това едва свързвал двата края. Така минавали годините една след друга, а в сърцето му се трупало недоволство и негодувание от несправедливото устройство на света.

Една нощ получил ясно видение: Стои в пещера, пълна с огромно количество различни по размер, тежест и материал кръстове – златни, сребърни, каменни, дървени – всякакви.

Отнякъде се появява ангел и му казва: „Избери си един кръст и го занеси на върха на планината.”

Първоначално селянинът си избрал един голям златен кръст, но колкото и да се старал, не могъл да го повдигне. Тогава посегнал към сребърния, но и той бил твърде тежък за него. Така изпробвал всички кръстове наоколо, но всички се оказали или тежки, или неудобни. Най-накрая в едно ъгълче намерил един дървен кръст, който с лекота настанил на рамото си и понесъл към върха на планината.

Когато стигнал до целта си, ангелът му казал: „Златният кръст, който най-много ти хареса в началото, е царският кръст. Много хора си мислят, че е много лесно да си цар – седиш си на мекия трон и издаваш заповеди. Но не знаят, че както златото е най-тежкият метал, така и царската съдба е най-тежката.

Сребърният кръст е на властимащите. Тези хора носят на гърба си недоволството, мъките и проклятията на хората и много рядко могат да изкатерят върха.

Медният кръст е на тези, които Бог е натоварил с богатство. Много хора им завиждат, а всъщност техният живот е много тежък. След тежък ден ти можеш спокойно да заспиш – никой няма да ти завиди на скромния дом. А богатият ни денем, ни нощем има покой, постоянно се бои за имуществото си, да не го ограбят или излъжат. И най-накрая ще бъде изправен пред Бог да даде отчет как и за какво е използвал богатството си.

Железният кръст е на военните. Поразпитай воювалите какъв е бил животът им - много ще разбереш за него и за това как този кръст се донася до върха.

Каменният кръст е на търговците – тяхната работа физически не е трудна, но рискът е постоянно зад гърба им - много често губят всичко и започват отначало.

А дървеният кръст, с който ти изкачи върха с такава лекота, е селският кръст. Творецът точно знае кое е по силите ти, с кое ще се справиш без да те смаже. Затова приеми с благодарност кръста си, обичай го и го носи с ясното съзнание, че носиш точно този, който ти е съвсем по мярка!”

По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: youtube.com

Още по темата: