Притча: Защо трябва да обичаме кръста, който носим

Живял някога един селянин. Той работил от сутрин до вечер, но въпреки това едва свързвал двата края. Така минавали годините една след друга, а в сърцето му се трупало недоволство и негодувание от несправедливото устройство на света.

Една нощ получил ясно видение: Стои в пещера, пълна с огромно количество различни по размер, тежест и материал кръстове – златни, сребърни, каменни, дървени – всякакви.

Отнякъде се появява ангел и му казва: „Избери си един кръст и го занеси на върха на планината.”

Първоначално селянинът си избрал един голям златен кръст, но колкото и да се старал, не могъл да го повдигне. Тогава посегнал към сребърния, но и той бил твърде тежък за него. Така изпробвал всички кръстове наоколо, но всички се оказали или тежки, или неудобни. Най-накрая в едно ъгълче намерил един дървен кръст, който с лекота настанил на рамото си и понесъл към върха на планината.

Когато стигнал до целта си, ангелът му казал: „Златният кръст, който най-много ти хареса в началото, е царският кръст. Много хора си мислят, че е много лесно да си цар – седиш си на мекия трон и издаваш заповеди. Но не знаят, че както златото е най-тежкият метал, така и царската съдба е най-тежката.

Сребърният кръст е на властимащите. Тези хора носят на гърба си недоволството, мъките и проклятията на хората и много рядко могат да изкатерят върха.

Медният кръст е на тези, които Бог е натоварил с богатство. Много хора им завиждат, а всъщност техният живот е много тежък. След тежък ден ти можеш спокойно да заспиш – никой няма да ти завиди на скромния дом. А богатият ни денем, ни нощем има покой, постоянно се бои за имуществото си, да не го ограбят или излъжат. И най-накрая ще бъде изправен пред Бог да даде отчет как и за какво е използвал богатството си.

Железният кръст е на военните. Поразпитай воювалите какъв е бил животът им - много ще разбереш за него и за това как този кръст се донася до върха.

Каменният кръст е на търговците – тяхната работа физически не е трудна, но рискът е постоянно зад гърба им - много често губят всичко и започват отначало.

А дървеният кръст, с който ти изкачи върха с такава лекота, е селският кръст. Творецът точно знае кое е по силите ти, с кое ще се справиш без да те смаже. Затова приеми с благодарност кръста си, обичай го и го носи с ясното съзнание, че носиш точно този, който ти е съвсем по мярка!”

По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: youtube.com