Притча за верните ориентири по житейския път

Един индийски цар  обикалял столицата си често и всеки път спирал каретата, когато някой от поданиците му искал да се обърне към него с въпрос или молба. Веднъж един просяк протегнал към него ръка за милостиня с думите: „Само царят може да ми даде щастие!”.

Недалеч от него седял друг просяк и викал с цяло гърло:

- Само Бог може да даде на човека щастие!

Царят се върнал в двореца, наредил да изпекат един хляб и после мушнал в него едно голямо парче злато. На следващия ден дал хляба на просяка, който разчитал на неговата помощ. След известно време, минавайки отново по тази улица, видял същия просяк да протяга към него ръце.

Царят учудено го попитал:

- Защо си пак тук, нали ти дадох хляба със златото в него?

- Аз не знам за никакво злато. Хлябът, който ми даде, беше много тежък и реших, че е лошо изпечен. Затова го продадох на съседния просяк за няколко монети.

Втория просяк го нямало там. Царят изпратил слугите си да разберат какво е станало с него. Слугите се върнали и му казали, че той си е купил дом и си е уредил живота. Царят се върнал при първия просяк и го посъветвал да се уповава единствено на милостта на Бога, а не на царя.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: deviantart.com