Притча за избора да бъдем щастливи

Възрастна жена с добродушен и благ поглед чака търпеливо във фоайето на старчески дом. Когато най-накрая я водят стаята й, която оттук нататък ще бъде неин дом, тя възкликва:

- Каква прекрасна стая! Щастлива съм, че ще живея тук.

Служителят, който знаел, че тя е сляпа, спонтанно възразява:

- Но как я харесвате, като не можете да я видите?

Възрастната дама му отговаря:

- Щастието няма нищо общо с вида на стаята. То е въпрос на решение. Дали ще ми харесва моята стая или не, съвсем не зависи от подредбата на мебелите, зависи от мен. Зависи от подредбата и организирането на моите мисли в тази стая. А това е решение, което вземам всяка сутрин: Да прекарам ли деня в леглото, оплаквайки се от болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива.

Всеки един ден е подарък и на всеки подарен ми ден, аз ще се радвам с цялото си сърце. Старостта ми е като чудесно направена инвестиция, пълна банкова сметка с безброй, добре изживени щастливи дни. Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива.

Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану, voxspace.in