Притча за писателя и крадеца или защо написаното понякога е по-голям грях от кражбата
В един и същи ден в ада попаднали писател и крадец. Били сложени в два съседни казана. Писателят искрено недоумявал защо е попаднал на това място. През целия си живот само писал книги – нито грабил, нито убивал. Колкото и бавно да течало времето във вечността, писателят забелязал, че огънят под казана на крадеца затихва. Погледнал своя – все същия. Възроптал силно и веднага се появил един ангел, който му казал следното:
- Крадецът много е съгрешил в земния си живот, много злодеяния е направил. Но с времето те затихват и остават в миналото. А ти си много по-голям грешник от него. Бог те е наградил с талант да пишеш, за да събуждаш добри чувства у хората, а твоите книги и до днес развращават младите сърца, като ги подвеждат към страсти и удоволствия.
| Има древна латинска мъдрост: „Казаното отлита, написаното остава.” За написаното носим още по-голяма отговорност, отколкото за казаното. То остава по-дълго и докосва повече хора във времето… |
По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: inc.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Притча: Каквото повикало, такова се обадило
- Притча за приятелите и мечката
- Притча за избора да бъдем щастливи
- Притча за малкото момче и баща му
- Дао притча: Това е да живееш бедно, но не лошо!
- Притча за любовта и гнева
- Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос
- Притча за живота и работата
- Притча: Всичко зависи от това на каква вълна си настроен
- Притча: Светът е само отражение, той е едно огромно огледало
Коментари към Притча за писателя и крадеца или защо написаното понякога е по-голям грях от кражбата