Притча за писателя и крадеца или защо написаното понякога е по-голям грях от кражбата
В един и същи ден в ада попаднали писател и крадец. Били сложени в два съседни казана. Писателят искрено недоумявал защо е попаднал на това място. През целия си живот само писал книги – нито грабил, нито убивал. Колкото и бавно да течало времето във вечността, писателят забелязал, че огънят под казана на крадеца затихва. Погледнал своя – все същия. Възроптал силно и веднага се появил един ангел, който му казал следното:
- Крадецът много е съгрешил в земния си живот, много злодеяния е направил. Но с времето те затихват и остават в миналото. А ти си много по-голям грешник от него. Бог те е наградил с талант да пишеш, за да събуждаш добри чувства у хората, а твоите книги и до днес развращават младите сърца, като ги подвеждат към страсти и удоволствия.
| Има древна латинска мъдрост: „Казаното отлита, написаното остава.” За написаното носим още по-голяма отговорност, отколкото за казаното. То остава по-дълго и докосва повече хора във времето… |
По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: inc.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Историята за молещите ръце
- Притча: Добрите дела живеят в добрите сърца
- Притча за любовта: Всеки сам избира какво да носи в сърцето си
- Притча за тримата каменоделци
- Притча: Най-важното нещо в съвместния живот
- Любовта е в очите на влюбения – притча за Меджнун, Лейла и падишаха
- Дзен притча: крадецът, който станал ученик
- Притча за дървото, което винаги дава плод
- Притча: Защо понякога трябва мъдро да изчакаме нещата просто да се случат
- Притча: Защо трябва да обичаме кръста, който носим
Коментари към Притча за писателя и крадеца или защо написаното понякога е по-голям грях от кражбата