Притча за светия човек и разбойниците

Живял някога в планината свят човек, при когото идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, за да изповядват грешките си или да се помолят за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, стигала чак до Бога.

Идвали всякакви хора – и богати, и бедни. Разбойници обаче научили за това и започнали да причакват богатите хора, които отивали при светия човек, и ги обирали. Работата на разбойниците вървяла толкова добре, че те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници.

Веднъж главатарят на бандата казал:

- Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. Срамота е, че не знаем какво проповядва и защо толкова хора се трупат при него - и бедни, и богати.

Главатарят така и направил, отишъл при светия човек, слушал го ден, два, три. Накрая застанал до него и му казал:

- Чух твоите проповеди. Сега искам да се върна в света и да се опитам да практикувам твоето учение, за да разбера дали наистина носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Не мога да се доверя на никого, освен на теб, защото си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата ми, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, за да разбера дали го бива или не. Трябва да се опита.

Светият човек му казал:

- Добре, аз ще те замествам!

И така главатарят отишъл в света да прилага учението на мъдрия мъж, а самият светия се преоблякъл като главатаря и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не се досетил, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал мнимият главатар, била:

- Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. Но отсега нататък ще хващаме и бедните.

Тази заповед не се харесала на разбойниците, защото увеличавала работата им без никаква полза – какво биха могли да откраднат от бедняците. Но нямали избор, защото думата на главатаря била закон и трябвало да се подчинят на неговата заповед. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни, и богати. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал:

- Ти как забогатя? С правда или с неправда?

Оказало се, че богатият забогатял с неправда.

Мнимият главатар наредил:

- Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.

Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали:

- Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Попитали и него:

- Ти как забогатя, с правда или с неправда?

Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал:

- Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир - А на обрания богаташ казал - Иди в света и гледай пак да забогатееш и отново с правда. Ако не забогатееш с правда, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега.

Третият, когото хванали, бил беден човек:

- Ти защо не си забогатял?

- Трудих се, работих, но все не ми вървеше.

Главатарят наредил:

- Набийте го хубаво и го пуснете.

А на човека казал:

- Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!

Пуснали бедняка, отървал се само с боя! Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда.

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал:

- Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.

- Добре - казал светият човек – ела да се учиш при мене.
Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили.

Казали му:

- Тази работа тук на нас много ни харесва.

Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал досега. А те му казали:

- Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.

Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден-днешен.

Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану, brigadoon.fr