Притча за трудните моменти в живота

На ръба на висок мост стоял млад човек. Той бил отчаян от живота, защото нищо от това, за което бил мечтал не се сбъднало, а всяко негово начинание претърпяло неуспех. Любимото момиче го напуснало, всички приятели го предали, чувствал, че не бил нужен никому. Животът му се превърнал в пълен хаос и той просто нямал сили да започне отначало. Сбогувал се с всичко и изгорил след себе си всички мостове.

Сега му оставало да направи само една-единствена, за да сложи край на всичко това. Той въздъхнал тежко и се наклонил напред, но изведнъж чул дрезгав старчески глас:

- Помогни с каквото можеш, синко.

Младият човек разсеяно бръкнал в джоба си. Извадил портфейла си и подал всички банкноти от него на стареца.

- Те не са за мен, синко –казал той – Тук съвсем наблизо живеят две момиченца, които са сирачета. Те гладуват, напълно изоставени на произвола на съдбата. Помогни им, синко, занеси им ти парите.

Младият човек толкова се объркал, че не знаел какво да направи. Неочаквано, дори и за самия себе си, той отговорил:

- Добре, кажи ми къде живеят, ще им ги занеса аз.

„Тези пари могат да бъдат спасение за две нещастни сирачета - помислил си той - а после аз пак мога да се върна тук...”

И колкото повече се отдалечавал от моста, толкова повече отслабвало желанието му да сложи край на живота си. Раменете му се изправили, стъпката станала по-уверена, защото осъзнал, че повече няма да се върне на този мост.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: psykosyntese.net

Още по темата:

• Притча за съдбата: Защо ни се случват лоши неща
• Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред
• Притча: Всичко, което ни се случва, е за добро
• Притча за гнева и белезите, които оставя в сърцата ни