Притча за трудностите в общуването с хора, които са различни от нас
Летял орелът в красивото небе, наслаждавал се на красотата на света и размишлявал:
"Прелитам огромни пространства, над гори и долини, над морета и реки, над поля и планини; виждам села и градове, наблюдавам как живеят хората, докато селският петел не знае нищо, освен двора си и кокошките наоколо. Ще полетя към него и ще му разкажа за живота извън неговия двор!"
Кацнал орелът на покрива на селския дом и видял как гордо и доволно се разхожда петелът сред своите кокошки.
Погледнал го и си помислил: „Той е толкова доволен от своята съдба, но аз все пак ще му разкажа това, което знам аз.”
И така орелът започнал да разказва на петела за красотата и богатството на света.
Петелът отначало слушал с внимание, но нищо не разбирал.
Орелът, от своя страна, като видял, че петелът нищо не разбира, се натъжил и му станало трудно да разговаря с петела. А петелът, тъй като не разбирал какво му говори орелът, започнал да скучае в неговата компания и му ставало все по-трудно и тежко да слуша разказите му за света.
Но всеки един от тях си оставал доволен от своята съдба.
| Така се случва и в нашия живот, когато се опитваме да говорим с хора, които са на различна от нашата честота, с различни интереси и вътрешни ценности. Умът на единия е постоянно високо устремен нагоре, а на другия – прикован към земята, към познатото и удобното. Душата на духовно устремения човек се пълни с мир и благодат, а на материалния остава празна и недоволна. А когато се срещнат – и на двамата им е скучно и тежко да общуват. |
Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: baltana.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА