Притча: Как превръщаме децата в шаблонни възрастни
Дошло време едно малко момченце да тръгне на училище. Веднъж учителката казала на децата:
- Днес ще рисуваме картина!
Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало.
Но учителката казала:
- Не започвайте още, ще рисуваме цветя.
Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.
- Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.
И нарисувала червено цвете със зелено стъбло. Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.
На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката:
- Ще правим купа.
Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
- Прави се ето така! – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.
Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала:
- Ти не искаш ли да рисуваш?
- Искам, но какво?
- Няма да знам, докато не го нарисуваш – отговорила учителката.
- А как да нарисувам картината? С какви цветове?
- Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.
- Не знам – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…
| Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене. |
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи" - Жанет Орфану, colchondecuna.es
Коментари към Притча: Как превръщаме децата в шаблонни възрастни