Притча: Как превръщаме децата в шаблонни възрастни

Дошло време едно малко момченце да тръгне на училище. Веднъж учителката казала на децата:

- Днес ще рисуваме картина!

Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало.

Но учителката казала:

- Не започвайте още, ще рисуваме цветя.

Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.

- Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.

И нарисувала червено цвете със зелено стъбло. Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.

На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката:

- Ще правим купа.

Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.

- Прави се ето така! – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.

Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.

Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.

Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала:

- Днес ще рисуваме картина.

Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала:

- Ти не искаш ли да рисуваш?

- Искам, но какво?

- Няма да знам, докато не го нарисуваш – отговорила учителката.

- А как да нарисувам картината? С какви цветове?

- Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.

- Не знам – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…

Източник: "Приказки и притчи за малки и големи" - Жанет Орфану, colchondecuna.es