Притча: Мъчителите ни са наши учители

Пътувал по света търговец, който не търпял около себе си нищо добро, здраво и силно. Разрушавал и унищожавал доброто до основи. Красотата го ядосвала и довеждала до ярост.

Веднъж, докато през пустинята с камилата си, наближил оазис и видял нежно връхче на току-що подала се от земята палма. Още щом я видял, се ядосал. Намерил тежък камък и затиснал с него връхчето на новороденото дръвче. Усмихнал се доволно и продължил пътя си. Палмата дълго се опитвала да се измъкне от тежкия товар, но безполезно.

Тогава младото дръвче решило да приложи друга тактика. Решило да започне да се развива в дълбочина, да пусне по-дълбоки корени в почвата, за да издържи тежестта на камъка и да не загине. Колкото по-дълбоко навлизали корените в земята, толкова повече влага откривали там и дървото ставало все по-високо и силно. Тази палма станала най-високата и силна от всички наоколо, излязла изпод сянката на останалите дървета, получила повече слънце и се превърнала в най-могъщото дърво в пустинята.

Много години по-късно, пътят на същия този търговец минавал отново през това място. Той решил да намери камъка върху изсъхналата палмичка, за да се наслади на плодовете на своя труд. Но колкото и да се старал не могъл да го открие. Палмата забелязала своя мъчител, огънала връхчето си към него и той съзрял в сърцевината й, същия този камък, който така упорито търсел по земята.

- Благодаря ти за злото, което ми причини – прошепнало му дървото - То ме направи по-силна. А силата ми донесе мъдрост и доброта.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: heathernbell.com