Притча: Яростта е само маска на тъгата
Имало някога едно чудно езеро, до което веднъж стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала набързо и излязла от водата. Но тя е сляпа или поне не различава ясно действителността, затова припряно облякла първата рокля, която видяла. Не забелязала, че роклята е на Тъгата...
Облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала. Много спокойна, склонна да остане на мястото, където се намира, Тъгата приключила с къпането и без да бърза – или по-скоро, без да съзнава, че времето минава, излязла бавно от езерото. На брега установила, че дрехата й я няма. Така че, наложило се да облече роклята на Яростта.
| Оттогава ние често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата. |
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи" - Жанет Орфану, eva.daisannews.com
Коментари към Притча: Яростта е само маска на тъгата