Страдам ли от истерия

Заявявали ли са ви, че сте истерични? Може би, когато твърде дълго ви лазят по нервите и ви кипне? Или когато притеснението вземе връх и нямате сили да се справите с всичко сами?

Понякога дори самите ние се чудим дали не „преиграваме“, защото се губим в емоционалното състояние, вълнението или терзанията си. Но можем ли всъщност да познаем психичното страдание, използвано като нарицателно сред масата от хора, за да опише твърде театрално поведение.

Истерията е констатирана като отклонение от психичната норма още в Древна Гърция, откъдето произлиза и наименованието й - „histera“ - "матка", поради факта, че състоянието е наблюдавано най-вече при млади жени, при които се появяват безпомощни състояния, без разбираема физическа причина. Заболяването и неговите симптоми са описвани като „припадъци и безпомощност, придобити при наличието на публика“. През вековете обясненията са преминали от предположението, че матката на жените ги принуждава да действат „неразумно“, през идеята, че страдащите са обзети от бесове, до съждението, че състоянието е следствие от сексуална разюзданост.

Може да се каже, че съвременното разглеждане на състоянието е започнало от Жан-Мартен Шарко, който е един от първите учени, описващи подробно страданията, свързани с него. Впоследствие ученикът му, Зигмунд Фройд, прави основополагащи анализи. През годините се създава обществена визия на състоянието, която меко казано е помпозно разглеждане на сериозно психично страдание.

Колко пъти сте чували за претенциозна, шумна жена, че е истеричка или че спорът, който водите вие самите, е такъв?

Симптомите, наричани истерични, варират, като може да се комбинират или да изникват по единично:

• тревожност, отслабена воля;
• големи емоционални амплитуди, силна жажда за любов и симпатия, тенденция към емоционална нестабилност;
• хистеричен транс, подобен на сънно състояние;
• склонност към депресивност;
• несъразмерно силен емоционален отговор на различни стимули, викове, загуба на съзнание, затруднено движение, отчаяни стонове, генерализирани страхове, тремор;
• нервност, която се задържа дълго, въпреки положителната развръзка на причинилата я случка;
• халюцинации;
• частична парализа, тежест в крайниците, спазми, усещане за затруднено дишане, сърцебиене, главоболие.

Важно е да се отбележи, че въпреки че е описана основно при млади дами (те са по-често засягани от състоянието), истерията не се интересува от половата принадлежност на страдащия. Но пък е изключително необичайно да се прояви за първи път след 40-годишна възраст.

Причините за истеричното състояние, открити от специалистите

Някои учени са на мнение, че истеричните пристъпи могат да са следствие от висока тревожност или емоционални травми. Наследствеността се разглежда като един от основните причинители. Човек не наследява само физическите характеристики на родителите си, а във висока степен и шаблона, през който възприема света. Често истерията е следствие от потиснати конфликти на личността, които с времето започват твърде силно да влияят на емоционалната стабилност.

Какво наричаме истерия

Днес състоянието истерия е раздробено и уточнено като дисоциативни разстройства, соматични симптоми, проблеми с паметта и емоционалността. Всяко от тези състояния може да бъде обрисувано от обикновените хора като преиграване и истеричност, защото те не познават тяхната сериозност. Може би ясното знание, че зад подобно поведение невинаги стои актьорско майсторство и драматизъм ще накара човека да използва по-пестеливо вече остарялата диагноза. А може би не. Времето ще покаже.