Как да разпознаем психичното страдание

Психичното страдание е един от централните обекти за изследване от психологията. Често в съвременното общество се лепят етикети на хората с нарушено психично здраве, без никакви фактически знания за състоянието им, което води до определения като "болен", "патологичен", дори "луд" на хора, носещи просто характерови особености. Науката за душевното здраве борави с терминология, която може да улесни самопознанието, да ни измъкне от самозаблуди и грешни категоризации. 

За да разберете категоризирането, използвано от психолозите, не е нужно много. Първо, трябва да се запознаете с нормата в психологическо отношение, което ще ви помогне да разберете и какво се има предвид под определението "патологично състояние". Повече за акцентуациите* може да прочетете по-долу в статията.

Какво е психологическа норма?

В норма е всяко лице, което не преживява психично страдание, и е социално и емоционално адекватно на средата, в която живее. Според Световната здравна организация здравето не означава просто отсъствие на болест, а е също личностно благополучие, което води до логичния извод, че психичната норма не е просто отсъствие на психично страдание (и/или патология), а е също и личностно благополучие.

Какво е  патология

Според СЗО патологията е трайна и дълбоко заложена нужда от използване на поведенчески модели спрямо широк диапазон от социални и лични ситуации. Терминът се отнася до крайни и значителни отклонения от начина, по който хората в определен социум реагират, действат, изразяват емоции, чувстват и мислят. Патологията обхваща множество области в живота на личността, поведението, психичното, професионално и социално функциониране на индивида. Тя често води до социална дезадаптация, а ако не доведе до нея, то носи със себе си ригидно поведение в областите, които засяга.

Изключително ярко е определението на руския психиатър Олег Кербиков (1962 г.) за психопатиите, които са една от най-често споменаваните аномалии на характера в наше време. Според него психопатиите се отличават с:

• тоталност, носеща отпечатък върху характера на страдащата личност;

• относителна константност (освен ако лицето не получава специализирана помощ, за да ги преодолее, е изключително трудно страданието да бъде прекратено);

• затруднени социализация и гъвкавост;

• нереалистично поставена самокритичност,

• волеви процеси, изключително трудно подлежащи на контрол, водещи до огромен проблем при социализирането на лицето в обществото, а дори и в дома.

Накратко, за патология можем да считаме психичните страдания на индивида във всеки аспект, който пречи на неговото благополучие.

Акцентуация

Популярно е схващането, че малко известните на обществото акцентуации са вид патология, поради факта, че са включени в МКБ10 (Международна класификация на болестите) като част от раздела “Разстройства на личността“. Нужно е да отбележим, че при акцентуациите, особеностите се проявяват само при определени условия, а не навсякъде и невинаги, като проявите им дори може да не правят впечатление на околните, тъй като не възпрепятстват драматично социалната адаптация на индивида. 

Фактите говорят, че липсата на социална дезадаптация и особеностите, вървящи в комплект с тях (които при благоприятна среда и избрано професионално развитие), налагат описването на акцентуациите отделно от нормата и патологията като гранични характерови особености, носещи своите отрицателни и положителни черти на индивида.