Страхопочитанието и неговите уникални ефекти върху поведението

Какво е общото между Северното сияние и гледката от Айфеловата кула? Вероятно и двете предизвикват във вас емоция, наречена страхопочитание. Всеки един от примерите съдържа в себе си нещо завладяващо и величествено – те най-вероятно ви карат да възкликвате в унес "Уоу!".

Какво представлява страхопочитанието?

Важно е да отбележим, че то може да бъде предизвикано и от неща, които се случват често - раждането на едно дете се смята за класически пример за нещо, което се случва постоянно (около 250 бебета се появяват на бял свят на всеки 60 секунди), но пак събужда в повечето силно страхопочитание. Също така не е задължително невероятната емоция да бъде предизвикана от природата – множество структури, дело на човешка ръка, като мавзолея "Тадж Махал", базиликата "Свети Петър" или Великата китайска стена могат да породят в нас страхопочитание. Самата емоция може да се появи и вследствие на нещо, което е по-относително и не толкова строго материално. Невероятните атлетични постижения и разбира се, религиозните и духовни преживявания, също могат да предизвикат подобна реакция.

Въпреки че причините за силната емоция са най-различни, всеки един от нас може да я познае със сигурност, когато я почувства. Ако страхопочитанието е особено интензивно, ние изпитваме смирение, благодарност и се възприемаме като късметлии. Невероятната емоция ни кара да изместим фокуса от себе си и да се почувстваме като цяло от нещо много по-голямо – човечеството, вселената или някаква по-висша сила.

Два компонента изграждат страхопочитанието

В научния журнал “Cognition and Emotion” психолозите д-р Дахер Келтнър (Dacher Keltner) и Джонатан Хайд (Jonathan Haidt) обсъждат идеята, че има два основни компонента, изграждащи страхопочитанието:

• Едно от изискванията е необятността, която може да се отнася до огромните размери, като например величието на Хималаите или на нощното небе, изписано с безброй звезди. Необятността може да се отнася и до внушителен престиж или влияние. Овалният кабинет в Белия дом технически представлява просто една стая, но символиката на мястото преминава отвъд физическите й размери. Не на последно място, под необятност може да имаме предвид и сила като божественото присъствие или човешкия дух.
• Вторият компонент е нуждата за осъзнаване, дефинирана като неумението да асимилираме дадена информация (например мащабите на вселената, сложността на Теорията на струните или присъствието на влиятелна личност), използвайки наличните ни мисловни модели. С други думи, ние не можем да разберем нещо и следователно изпитваме нуждата да променим представата си за това, кое е възможно, реално или случващо се в момента. Накратко, изпитваме вид когнитивен дисонанс, когато сме изправени пред човешката виртуозност, величествеността на природата или духовността, които ни предизвикват да придобием нов светоглед.

Двамата психолози разясняват, че страхопочитанието може да придобие множество форми. Както чувството на неудовлетвореност и раздразнението са вариации на гнева, така и страхопочитанието се проявява по редица начини. Например усещането на божественото присъствие (енергия) по време на молитва може да предизвика силната емоция, но чувството за незначителност може да се зароди и докато наблюдаваме пръстените на Сатурн с помощта на телескоп.

Страхопочитанието също така възниква, когато се намираме в присъствието на известна личност. Само си представете, че сте седнали до любимата си кинозвезда, спортист или изследовател. Вероятно ще почувствате възхищение и силно вълнение, като сигурно дори няма да можете да кажете първото си име. Всъщност според някои учени съществува еволюционна обосновка за появата на страхопочитанието – силната емоция има за цел да предизвика почит и преданост в хората спрямо лидерите на общността, което от своя страна води до социална цялост.

Само че както нещо може да е невероятно и да предизвика страхопочитание, така и обратното – ужасното – може да породи сходна реакция. Природните бедствия като ураганни дъждове или избухването на вулкан могат да събудят страхопочитание, премесено със стабилна доза страх.

Как точно обаче ни преобразява тази толкова силна емоция? Какви белези оставят в нас необятността и нуждата за осъзнаване?

Д-р Елън Хендриксен представя 4 ефекта, породени както от прекрасното, така и от ужасяващото:

Ефект №1: Страхопочитанието ни кара да се чувстваме незначителни и малки

Екип от учени (Bai, Y., Maruskin, L. A., Chen, S., Gordon, A. M., Stellar, J. E., McNeil, G. D., Peng, K. & Keltner, D.) провежда интересно проучване през 2017 г., като публикува резултатите в научния журнал “Journal of Personality and Social Psychology”. Изследователите се обръщат към повече от хиляда туристи в Националния парк Йосемити (едно от местата, които предизвикват най-силно страхопочитание в хората) и Фишерманс Уорф (популярно място за туристи в Сан Франциско).

Учените искат от участниците в експеримента да нарисуват себе си върху лист хартия, на който предварително са принтирани слънце и трева за мащаб, и да подпишат картината с думата "аз". Оказва се, че посетителите от Националния парк “Йосемити” се рисуват почти с една трета по-малки в сравнение с туристите от Фишерманс Уорф. Допълнително, подписът с думата "аз" на участниците, ставащи свидетели на величието на националния парк, е значително по-малък от този на мъжете и жените от Сан Франциско.

Изследователите обясняват тези ефекти върху представата на участниците като проява на "малкото аз". Страхопочитанието ни кара да се чувстваме по-малки, но не като предизвиква срам в нас, а като изкарва наяве скромността. Страхопочитанието намалява нашето иначе доста голямо его и ни помага да се приемем като част от нещо по-голямо.

Ефект №2: Страхопочитанието ни кара да сме по-вежливи

В близост до Калифорнийския университет могат да се намерят едни от най-високите дървета в света – царските евкалипти, които достигат височина от 80 метра. Група изследователи (Piff, P. K., Dietze, P., Feinberg, M., Stancato, D. M., & Keltner, D.) решава да се възползва от възхитителната природа, която заобикаля кампуса, като провежда интересен експеримент. Резултатите от своето проучване от 2015 г. учените публикуват в научния журнал “Journal of Personality and Social Psychology”.

Те искат да разберат дали благоговението може да доведе до намаляване на индивидуалното "аз" и неговите притеснения и да увеличи просоциалното поведение. Изследователите откриват, че страхопочитанието кара участниците да проявяват по-голяма щедрост. Също така силната емоция увеличава шанса от вземането на етични решения и извършването на просоциални дейности.

Ефект №3: Страхопочитанието разширява нашия светоглед

Проучване от 2017 г., проведено от изследователите от Аризонския университет (Danvers, A. F., & Shiota, M. N.) и публикувано в научния журнал “Emotion”, анализира ефектите от страхопочитанието върху паметта. За целта 240 участници се разделят на три групи. Първата група гледа 4-минутен клип, който е предназначен да предизвика страхопочитание в зрителя. Втората група гледа сходен по продължителност клип, за който се предполага, че ще събуди приятни емоции в участниците, а на последната група е представен неутрален клип.

След това всички участници слушат 5-минутна история за двойка, която отива да вечеря в ресторант, и отговарят на въпроси относно аудиозаписа. За да установят до каква степен участниците са запомнили историята, изследователите задават и въпроси, които по принцип звучат подходящо за ситуацията (например "Сервитьорът наля ли вино?"), но всъщност не са част от разказа за двойката.

Учените откриват, че мъжете и жените от първата група, които гледат предизвикващия страхопочитание клип, идентифицират по-добре истинските детайли, а не разчитат на интернализирани сценарии за това, как по принцип се развиват ситуациите. С други думи, тези, които гледат неутралните или събуждащи радост клипове, по-рядко успяват да видят нещата по начина, по който са, вместо по начина, по който се предполага да бъдат. Накратко, страхопочитанието променя нашия светоглед като позволява да осъзнаем по-добре случващото се.

Прочетете още:

• Човечеството, повече от всякога, има нужда от страхопочитание – за да се излекува, за да оцелее

Ефект №4: Страхопочитанието се свързва с понижени нива на маркерите за възпалителни процеси

Проучване, публикувано в научния журнал “Emotion” през 2015 г. от екип учени (Stellar, J. E., John-Henderson, N., Anderson, C. L., Gordon, A. M., McNeil, G. D., & Keltner, D.), разглежда ефекта от седем различни позитивни емоции – удоволствие, състрадание, задоволство, радост, любов, чувство за гордост и страхопочитание. Изследователите констатират, че единствено страхопочитанието се свързва с по-ниски нива на маркера за възпалителни процеси, наречен интерлевкин-6. Установено е, че повишени нива на този маркер се наблюдават при редица болести като ревматоиден артрит, лупус и диабет.

Каква обаче е връзката между това да седим на върха на планината и понижените маркери, индикиращи наличието на възпалителни процеси в тялото? Според една хипотеза проинфламаторните цитокини като интерлевкин-6 водят до физическа и социална изолация. Всъщност това не е толкова лошо – те ни карат да се настаним удобно в леглото под завивките, като по този начин ние спомагаме за по-бързото оздравяване от даденото заболяване или травма. Страхопочитанието обаче предизвиква обратната реакция – то ни амбицира да изследваме и да търсим нови усещания. Все още не е ясно дали страхопочитанието понижава нивата на маркерите, индикиращи наличието на възпалителни процеси, или понижените нива ни карат да търсим повече моменти, изпълнени със страхопочитание, но без значение кое точно е обяснението, двете неща изглежда са взаимосвързани.

Накратко: страхопочитанието не само представлява приятно усещане, а според последните проучвания има и някои ефекти, които променят поведението и мисловните ни процеси по положителен начин. Така че следващия път, когато гледате концерта на Куийн на стадиона Уембли, наблюдавате звездното небе или се наслаждавате на Ниагарския водопад, може да включите още значения в изказването "Това е невероятно!".