Сценична треска – как да я преборим

Сценичната треска ни кара да се колебаем за всичко – как да застанем по време на фотосесия, какво да кажем, когато влизаме на интервю за работа, накъде да гледаме, когато говорим пред публика. Стомахът ни се свива, слепоочията пулсират. А трябва да се мобилизираме и да дадем най-доброто от себе си.

Сценичната треска е позната на всеки

И като такава всеки от нас би изпитал съчувствие към чуждото притеснение. Дори ако става въпрос за задачи, които сме изпълнявали стотици пъти преди това – например да говорим на чужд език, да изкачваме стълби, да пазаруваме от местния хранителен магазин. Съвсем различно е усещането, когато сме под напрежение или ни наблюдават. Сякаш се стъписваме, ставаме несръчни и се държим неадекватно. На практика губим основни наши умения. Може да се вцепеним до такава степен, че да ни е трудно да преглътнем храната по време на работен обяд например.

Предстои ни прослушване, изнасяне на презентация, участие в състезание, интервю за работа? Има няколко начина, по които ще запазим самообладание и ще потиснем, доколкото е възможно, стреса преди изява.

1. Вълнувайте се

Участниците в изследване, което на пръв поглед е смешно, но всъщност е много показателно, е трябвало да изпеят началото на една и съща песен. В точно определен момент всеки от тях има за задача да изрече дадена фраза и да се постарае да повярва в нея. Фразите са били различни за всеки: „Притеснявам се“, „Вълнувам се“, „Спокоен съм“, „Ядосан съм“, „Тъжен съм“.

На следващия етап от изследването е използван софтуер за гласово разпознаване, който оценил представянето на всеки участник по критерии като сила на гласа, вярно пеене и продължителност на една нота.

Коя група мислите, че се е представила най-зле? Да, точно така, онази, които е трябвало да каже „Притеснявам се.“ И звучи логично, нали?

А кой мислите се е справил най-добре с песента? Може би хората, които са казали „Спокоен съм.“ Нали именно това искаме да постигнем преди важно събитие – спокойствие. Не, най-добре са се справили участниците, които са казали „Вълнувам се.“

Причината се крие в това, че преди значим за нас момент ние се активираме психически. Цялото ни тяло е мобилизирано и всъщност е много трудно да накараме сърцето да бие по-бавно. Колкото и да си го повтаряме наум.

Така че, вместо да се опитваме да променим онова, което не можем – физиологията си, бихме могли да променим нагласата си с твърдение като „Вълнувам се.“ Така започваме да виждаме задачата, която ни предстои, в различна светлина. Вече не като заплаха, а като възможност.

Заплахите събуждат тревожност, възможностите – ентусиазъм. Когато възприемем задачата като нещо, което „искаме да направим“, а не като нещо, което „трябва да направим“, подобряваме самото си представяне впоследствие. Кой не иска тръпка и вълнение?

2. „Хванете се за нещо“, или да си създадем ритуал

Водещият на токшоу в САЩ – Стивън Колбърт, е имал много интересен ритуал зад кадър, преди началото на всяко шоу. Натискал е звънец в банята до студиото, след това сценаристът му казвал „Раздай малко светлина“, докосвал е ръцете на всеки от екипа зад камера, като последен е бил операторът, дъвчел е обикновен химикал и съвсем накрая се е удрял два пъти по лицето.

При различните спортисти също има ритуали, които макар и не толкова сложни като на Колбърт, са намерили отзвук в медийното пространство. В голфа Тайгър Уудс има ритуал, който трае точно 18 секунди: наглася голф стика, след това си намества краката, поглежда два пъти топката и после я удря леко към дупката.

В баскетбола Карл Малоун дриблира с топката и си повтаря нещо тихичко. До днес никой не е разбрал какво точно си казва, но очевидно има ефект, защото той е световен рекордьор по натрупани точки от свободно хвърляне.

Има ли връзка между ОКР и ритуалите преди представяне?

Хората, които не са запознати, често отъждествяват подобни ритуали с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), но те всъщност са много различни. При ОКР подобни действия са провокирани от тревожна мисъл (обсесия). Целта на ритуала е да неутрализира тревожността. Обратното, при ритуала, предшестващ представяне, целта е да се регулират физиологичните процеси, да се постигне добра концентрация и тялото да се постави в режим на автопилот, за да изпълни задача, която в противен случай може да бъде провалена от дългото й премисляне.

Макар ритуалите преди важен момент да са широкоразпространени, учените все още нямат обяснение как точно влияят те върху човека.

Докато го намерят, можем да продължим да ги използваме. Най-малкото, което постигаме така, е да си спечелим няколко спокойни, тихи момента. А в най-добрия случай ще успеем да се концентрираме и ще постигнем високи резултати.

3. Кимнете на себе си. Буквално!

Учени провеждат експеримент върху 150 души, които тренират кросфит. Те са разделени в две групи. Едната трябва да напише и после запише като аудиофайл три положителни твърдения, свързани с тренировките като „Намирам се в страхотна физическа форма“ или „Тренирам здраво всеки ден“. Другата група прави същото, но с негативни твърдения като „Често получавам травми по време на тренировка“ или „Чувствам се по-уморен от обичайното.“

След това всеки участник изслушва записа си със слушалки, като в началото на експеримента на всички е обяснено, че се извършва тест за звука и удобството на слушалките по време на тренировка.

За да ги тестват, участниците трябва да поклащат глава нагоре и надолу, утвърдително, без това да означава съгласие, както и настрани – като форма на отрицание.

Накрая всеки от тях трябва да направи серия от упражнения.

Какъв е резултатът? Участниците, които са кимали утвърдително и са изрекли положителни твърдения, са постигнали изключителни резултати. Онези, които са завъртали глава настрани, като знак за несъгласие, и са изричали негативни твърдения, са се представили много слабо.

Целта на екипа от учени е била да установи дали физическите движения на главата, означаващи съгласие или несъгласие, могат да подсилят ефекта на думите.

Можем да проверим сами. Следващия път, когато ни предстои важна изява или участие, освен да си повторим „Ще се справя“ или „Така се вълнувам“, можем да си кимнем. Тялото ни със сигурност ще забележи какво послание му изпращаме. А именно то е нашият най-добър инструмент, когато се изправим пред група хора.