Начало Психология Социална психология За психологията Теория на социалното учене и как се става престъпник

Теория на социалното учене и как се става престъпник

Теория на социалното учене и как се става престъпник - изображение

Теорията на социалното учене се опитва да обясни социализацията и нейния ефект върху развитието на собствената личност. Има различни теории, които обясняват как хората се социализират и внедряват в обществото и тази обобщава голяма част от тях.

Както и много други и тя разглежда индивидуалния процес на учене, формирането на личността и влиянието на обществото върху социализацията на индивида.

Теорията за социалното учене счита, че формирането на самоличността е заучен отговор на подаваните социални стимули. Тя набляга по-скоро на голямото влияние, което оказва социалният контекст, отколкото на индивидуалните възможности на индивида в норма.

Тази теория постулира, че идентичността на индивида не е продукт на несъзнаваното (както вярват психоаналитичните теоретици), а вместо това е резултат от моделирането на личността си в отговор на очакванията на другите. Поведенията и нагласите се развиват в отговор на подкрепленията и насърчаването, идващи от хората наоколо. Привържениците на теорията за социално учене признават, че детският опит е важен, те вярват и че идентичността, която хората придобиват, се формира повече от поведението и отношението на околните в годините на израстване, отколкото от поривите на личността.

Теорията за социалното обучение е оформена от психолога Алберт Бандура. Социолозите най-често използват теорията на социалното учене, за да разберат престъпността и отклоненията. За социологията тази теория дава прекрасно обяснение за появата на противообществени деяния.

Теория на социалното учене и престъпност

Според теорията за социалното учене, хората се занимават с престъпления поради връзката си с други, които извършват престъпления. Тяхното престъпно поведение се засилва и те заучават убеждения, благоприятстващи появата на престъпления. По същество те намират и се свързват с криминални модели.

В резултат на това хората започват да разглеждат престъпността като нещо, което е желателно или поне оправдано в определени ситуации. Изучаването на девиантното поведение е като да се научиш да се занимаваш с конформното поведение: това се прави чрез асоцииране или повлияване от други хора. Всъщност, асоциацията на собствената личност с девиантни (склонни към престъпно и противообществено поведение) приятели е най-добрият симптом за предвиждане на престъпно поведение, различен от предходни престъпления.

Социалната теория за ученето постулира, че съществуват три механизма, чрез които индивидите се научават да се занимават с престъпност: диференциално подкрепление, вярвания и моделиране.

Диференцирано подкрепление на девиантното поведение

Това значи, че хората могат да научат други да бъдат престъпно активни чрез насърчаване и наказване на определен вид поведение.

По-вероятно е да се извърши престъпление, когато:

1. Често подобно поведение се насърчава и рядко се наказва.
2. В резултат се добиват голямо количество мотивиращи награди (пари, удоволствия, одобрения от микросоциума) и слаби рестрикции.
3. Повишена вероятност за подсилване на алтернативно (приемливото) поведение.

Проучванията показват, че лицата, които са подкрепени за еднократно престъпление, са по-склонни да се включат в последваща престъпност, особено когато са в ситуации, подобни на тези, които преди са били подсилени.

Вярвания, благоприятни за престъпленията

Наред с подсилването на престъпното поведение, околните могат да преподадат на хората убеждения, които са благоприятни за незаконни действия в бъдещето. Според проучванията престъпните вярвания, които облагодетелстват незаконните действия, попадат в три категории.

Първото е одобрението на някои незначителни форми на престъпност, като например хазарт, употребата на „леки“ наркотици, както употребата на алкохол и нарушенията на правилата в учебна среда за подрастващите.

Второто е одобрението или обосновката на някои форми на престъпност, включително сериозни престъпления. Хората считат, че престъпленията обикновено са нередни, но са оправдани и дори желателни в определени ситуации. Много хора биха казали, че да се сбиеш с някого е нередно, но може да бъде оправдано, ако е следствие на обида или провокация.

Трето, част от хората притежават определени общи ценности, които са по-благоприятни за зараждане на престъпни дейности и правят престъплението по-привлекателна алтернатива на друго поведение.

Пример са хората, които живеят със силна жажда за емоционални вълнения или тръпката. Също онези, които живеят с презрение към упорита работа и с желание за бърз и лесен успех. Дори тези, които искат да изглеждат като „корави“ или "мачо". Всички тези хора живеят с предпоставки за девиантно поведение.

Имитация на престъпни модели

Поведението не е само продукт на вярвания, подкрепления или наказания, които индивидите получават от средата. То е и производно от поведението на околните (и значими) индивиди. Хората често моделират или имитират поведението на другите, особено ако това са хора, на които индивидът се възхищава.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com
Снимка: pinterest.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияИсторияСнимкиНовиниЗдравни съветиЛюбопитноАнкетиСоциални грижи