Теория на социалното учене и как се става престъпник

Теорията на социалното учене разглежда социализацията и нейния ефект върху развитието на индивида. Подобно на психоаналитичната и теорията за конфликтите и функционализма, тя е фокусирана върху индивидуалните процеси на учене, формирането на Аз-а и ролята на обществото за приобщаването на човека.

Същност на теорията на социалното учене

Най-сериозен принос за развитието на теорията на социалното учене има психологът Албърт Бандура. Според нея идентичността на индивида се формира чрез заучени отговори на различни социални стимули. Тя акцентира върху социалния контекст на социализацията, а не толкова върху съзнанието на отделния човек. Нейните поддръжници твърдят, че идентичността не се гради на несъзнаваното, а на човешкия стремеж да моделира себе си по такъв начин, че да отговори на очакванията на околните. Поведението и нагласите са резултат от подкрепата и поощрението, които той получава от тях.

Учените не отричат ролята на преживяванията в детството за социалното учене, но подчертават, че в по-голяма степен идентичността се формира въз основа на наблюденията върху поведението и нагласите на другите.

Принципите на теорията на социалното учене са в основата на анализа на престъпни деяния или поведение.

>>> Социално-когнитивната теория: как се учим от поведението на другите

Теория на социалното учене и престъпното поведение

Теорията гласи, че хората извършват престъпления, защото в обкръжението си имат модели за подражание, с които се асоциират. Те получават подкрепа за престъпното си поведение и формират нагласи, които ги карат да нарушават закона. Престъплението вече се възприема като нещо допустимо при определени обстоятелства. В основата на всяка форма на поведение, включително конформисткото, при което индивидът следва общоприетите правила, за да не бъде изключен от групата, лежи припознаването или взаимодействието с другите. Специалистите подчертават, че общуването с престъпници крие много по-голям риск от извършване на криминално деяние, отколкото предишни нарушения на закона.

Механизми, подтикващи към престъпно поведение

Според теорията на социалното учене има три механизма, които подтикват индивида към престъпление: диференциално поощряване, нагласи и модели.

Поощряване и по-редки наказания при престъпване на закона

Човек може да подтикне друг човек да извърши престъпление, като поощрява или наказва определени форми на поведение.

Вероятността той да се превърне в престъпник се увеличава, когато:

• престъплението се възнаграждава по-често, отколкото се наказва;
• възнаграждението е атрактивно (пари, одобрение от обкръжението или удоволствие), а наказанието – твърде слабо;
• престъпното поведение бива поощрявано по-често от всякакъв друг вид поведение.

Данните показват, че индивидът е много по-склонен да извърши престъпление, ако ситуацията, в която се намира е сходна с друга, когато криминалното му деяние е било възнаградено.

Нагласи, които утвърждават престъпното поведение

Освен поощряването на извършено престъпление, важна роля играят и вътрешните нагласи на индивида. Анкети и интервюта с престъпници разкриват, че нагласите, които най-често карат хората да престъпват закона, попадат в три основни категории.

• Одобрение на някои по-дребни престъпления като например хазартни игри, употреба на „леки“ наркотици, а при юношите – консумация на алкохол и нарушаване на наложен вечерен час.
• Одобрение или оправдаване на някои престъпления (включително и сериозни). Индивидът разбира, че законът не бива да се нарушава, но вярва, че има ситуации, когато това е неизбежно и дори желателно. Той знае например, че физическата саморазправа е престъпление, но е готов да се бие, ако го обидят или провокират.
• Вярванията и особеностите на характера на някои хора затвърждават престъпните им наклонности. Ако обича адреналина и екстремните преживявания, ако ненавижда труда или пък е привлечен от бързия и лесен успех, индивидът е по-вероятно да предпочете да извърши престъпление. Възможно е и да вярва, че престъпното му поведение е признак на сила и твърдост.

Ограниченията на престъпните модели

Поведението не се формира само от нагласите на човека или поощренията/ наказанията, които получава от околните. Техните действия са също толкова важни, особено ако са модел за подражание. Например, ако стане свидетел как негов близък, който уважава, извършва престъпление и впоследствие бива поощрен за това, вероятността той самият да наруши закона е много по-голяма.