Социално-когнитивната теория: как се учим от поведението на другите

Всичко започва с експеримента с куклата Бобо

През 60-те години на 20-ти век Бандура заедно със своите колеги инициира поредица от изследвания, чийто фокус е имитационното научаване. Тази група от проучвания е позната на научната общност като експериментите с куклата Бобо. Първоначално изследователите искат да разберат дали предоставянето на агресивни и неагресивни модели на поведение ще повлияе на действията на децата. Агресивните модели на поведение представляват мъже или жени, които проявяват вербална и физическа агресия към надуваема играчка – куклата Бобо – в присъствието на дете.

След като половината от малчуганите стават свидетели на агресивното поведение, всеки един от участниците от двете групи отива в друга стая, в която са изложени редица интересни играчки. За да предизвикат раздразнение в децата изследователите спират играта на всяко едно от тях и го извеждат от стаята само след две минути. Малчуганът е изпратен в трета стая, в която му е позволено да остане през следващите 20 минути. Отново помещението е изпълнено с най-различни играчки, включително кукла Бобо.

Изследователите откриват, че децата, които са наблюдавали агресивните модели, имат много по-голяма склонност към проява на различни форми на вербална и физическа агресия – не само към куклата Бобо, а и към другите играчки. Също така, момчетата проявяват агресия по-често от момичетата, особено след като непосредствено преди това са наблюдавали агресивните действия на мъж.

Последвало проучване прилага сходен експериментален дизайн, само че в този случай част от децата наблюдават агресия, проявена от агресивен модел на живо, друга част - от същия човек, но на видеозапис, а трета група малчугани гледат филм с анимационен герой, който също действа агресивно. Четвърта група участници, които представляват контролната група, не са изложени на негативно поведение. Резултатите от този експеримент подкрепят откритията на предишния. Малчуганите от трите групи, наблюдавали агресивно поведение, проявяват повече агресия от контролните групи. В съответствие със заключенията от миналия експеримент момчетата отново показват по-високи нива на агресия в сравнение с момичетата.

Резултатите от проучванията на Бандура и неговите колеги служат като база за съставянето на теория за имитационното научаване, според която наблюдаването на поведение на живо, както и гледането на филми и видеа води до запомнянето и възпроизвеждането на агресивните действия. Заключенията на психолога и неговия екип повдигат въпроса за това, как масмедиите могат да повлияят негативно на подрастващите.

През 1977 г. Бандура въвежда термина Теория за социалното научаване, който след това преименува на Социално-когнитивната теория, подчертавайки когнитивните компоненти на имитационното научаване и начина, по който поведението, познавателната способност и средата променят индивида.

Имитационно научаване

Един от основните компоненти на социално-когнитивната теория е имитационното научаване. Идеите на Бандура за процесите на усвояване на нови модели на поведение силно контрастират на твърденията на бихейвиористи като Скинър. Според Скинър ученето може да се постигне само чрез прилагането на индивидуални действия. Бандура от своя страна защитава тезата, че имитационното научаване, което се изразява в наблюдаването и подражаването на държанието на другите, позволява на хората да придобият нови знания много по-бързо и ефективно.

Извършването на наблюдавано поведение зависи от евентуалните последици – дали даденото действие ще доведе до желан ефект или негативен резултат. Ако държанието на другите доведе до наказание, а не награда, наблюдаващият ще бъде по-малко мотивират да възпроизведе действието в по-късен етап. В случай че поведението донесе облаги на извършителя, то тогава е много вероятно наблюдаващият да последва примера му. По този начин социално-когнитивната теория разяснява защо хората не извършват всяко едно поведение, на което станат свидетели.

Самоефикасност

Моделите на поведение на останалите хора също могат да повлияят на чувството за самоефикасност на човек. Когато други индивиди, които имат сходно държание, успяват, то тогава наблюдаващият вярва, че и той е способен на същото. По този начин чуждите действия са източник на вдъхновение и мотивация.

Възприятията на хората за своята собствена ефикасност може да окаже ефект върху изборите и самочувствието, както и върху целите, които си поставят, и усилието, което ще вложат, за да ги постигнат.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: pixabay.com; slideplayer.com